Воят отново идва от гората. Сега много по-близо. Принуждавайки ме да погледна отново. Усещам приближаването на голяма глутница хищници. И демоните също ги усещат, подготвяйки се за битка.
Множество сиви, свирепо ръмжащи сенки изскачат от гората точно когато сложих крака си на дъската, за да последвам Тори вътре. Все още имам време да забележа как огромно,мощно тяло се издига във въздуха, когато един от вълците скача върху „моя“ демон, атакувайки, и как мечът проблясва със стоманен удар, а след това Бран безцеремонно ме пъха вътре под хленча на вълчето и, затръшна вратата след нас.
След като сме в безопасност, с Тори се споглеждаме тревожно. Тя събира ръце, за да образува магически светилник. И тогава започва да разстила дивана и го покрива с чисто одеяло.Отвън вече се чува силно ръмжене, животински писък и вой. Но ние се опитваме да го игнорираме. Сега има по-важна задача.
- Дай го тук – потупва с дланта си по дивана.
Лесно е да се каже. Вълчето изобщо не иска да мръдне никъде от ръцете ми. Опира се с всичките си лапи, хленчи, обръща се, опитвайки се да влезе под мишницата ми. Трябва да хвана главата му с длани и, гледайки уплашени очи с огромни разширени зеници, итвърдо да произнеса.
- Спри да се дърпаш! Ти си наранен. Спешно трябва да спрем кървенето и да обработим раните. И да наместя ребрата, за да не сраснат погрешно.
Вълчето в отговор, хленчейки обидено, висва в ръцете ми като слабоволно тяло, с целия си вид демонстрирайки примирение със съдбата пред лицето на жестокият лечител.
- Много добре. Много си смел“, усмихвам се, полагайки покорният пациент на дивана.
Оборотен ли е? — пита тихо Тори, разкъсвайки една от фустите си на ивици. Тя все още не може да усеща същностите така, както аз мога.
- Да И преследвачите му също - кимам, започвайки внимателно да го разглеждам.
-Тогава не разбирам. Това е дете - приятелка сви устни.
-Само че животните едва ли биха подгонили малко животно“, свивам рамене, опипвайки счупените ребра. — И нямаше да нападнат нашия лагер. По-скоро прилича на човешки интриги. Очевидно искат да го убият.
Малкото телце под ръцете ми потръпва нервно, а малкото, мърморейки жално, покрива главата си с лапа.
Глава 46
Никога досега не съм намествала ребрата на някого. Веднъж, само под ръководството на майка ми, лекувах счупена лапа на коте от рис и тогава можех свободно да използвам силата си, но сега трябва да разчитам само на онези трохи от дарбата, които са ми на разположение. Тоест, следвайте инстинктите си и правех почти всичко само с ръцете си.
Двуликите имат много бърза регенерация. Затова без да се колебая и, коленичил до дивана, се потапям изцяло в себе си, опитвайки се да направя всичко правилно и възможно най-точно. Сондиране, преглед на наранявания. Изсипвам зрънце от магията си в треперещото телце, приспивам за малко нещастника и внимателно натискам и приплъзвам на мястото му първо едното ребро,после второто.
По някое време вратата тихо се отваря и ни сервират тенджера топла вода, която се приема от Тори, която ми помага. Острата, тръпчива миризма на бял равнец докосва обонянието ми и тя слага връзка тъмнозелени нарязани листа от билката до ръката ми. Точно навреме.
Защото се заемам да проверя и измия многобройните разкъсвания по страните и лапите. Омесвам кръвоспиращата билка на силно миришеща кашица, за да се получи сок, подправям с малко магия и намазвам вече измитите рани. Белият равнец ще успокои възпаленията и изхвърли ако има гной. Основното тук е да се уверя, че чуждо тяло и кал не са заседнали в мускулните тъкани. Проверих и за остри предмети от някакъв вид, вълна или ... зъби. Защото раните ще зараснат и тогава тази чужда мръсотия ще остане вътре и забере.
Усещам нечий внимателен поглед вперен в гърба си, но само потрепвам с рамото си. После.Всичко по-късно.
- Изглежда това е. Можеш ли да ми помогнеш да го превържа? — питам уморено Тори. Вече бях почти празна откъм магия и сега напълно изчерпвах силите си за лечението му буквално от дъното на резерва си. Но просто не можах да се сдържа,да не облекча болката му.
- Да, разбира се. Кажи ми какво да правя - тя с готовност се приближава с дошла от нищото ролка бинт. Слага още няколко наоколо.
- Трябва да стегнем гръдния кош, за да фиксираме ребрата за няколко часа. Е, също така е желателно да бинтоваме и раните. Дано съм направила всичко както трябва - затварям очи за секунда, събирам сили, държа се за ръба на дивана, за да не залитна.