Ето защо, когато Аедан предлага с Тори да отидем до потока, за да измием кръвта, и да излезем от фургона с нея, остават само смачканата трева, изровената на места земя до краката ни и отвратителната сладникава миризма витаещи във въздуха -ни напомнят за случилото се.
Това е, ако не гледаме демоните. Особено тези, които седят полуоблечени до огъня, докато им лекуват раните. Над рамото на един, за моя изненада,е концентрирана Хефи, която е заета около него.
„А… негово височество също ли е добре?“ — пита Тори тревожно, оглеждайки се неспокойно. Очевидно търси някого и не го намира.
- Да!Сега е малко зает, но скоро ще се върне и можете да видите сама - усмихва се Аедан. — Хайде, скоро тръгваме.
Трябва обаче да се задържим още няколко минути, защото, виждайки принцесата, изплашен, блед Одет изскача от фургона. И тогава тя започва да бърбори колко е щастлива, че всичко е свършило, колко се радва, че нейно височество не е наранена. И че сега смирено очаква заповедите на господарката си.
— Къде е Хефи?- Тори пита камериерката скептично, карайки ме да повдигна вежди от изненада. Не забеляза ли момичето?
- Хефи тръгна за към Вас , но явно нещо й попречи да стигне отново. Вероятно някъде... е заета с лични дела - казва Одет с гаден поглед, очевидно още не виждайки другата камериерка.Каква само подла змия.
-Пак ли говориш лошо по неин адрес? Тори сбърчи заплашително вежди. -Тя поне беше заета, когато разбра, че нямам нужда от нейната помощ. А ти какво си правила освен да измисляш гадни неща?
Вероятно не бях чула как Хефи е идвала, но това не е изненадващо. Изпаднах твърде дълбоко в транс, докато лекувах момчето и почти не реагирах на заобикалящата ме среда.
Бузите на Одет първо се изчервяват от срам, а след това, напротив, тя пребледнява, осъзнавайки, че е била тествана по толкова прост начин.
-Умолявам ви... Съжалявам, Ваше височество. Аз, без да се замислям, избухнах - тя пада на колене, разкаяно гледа господарката си и кърши ръце.
-А аз нямам нужда от прислужница, която изрича всичко, без да се замисля“, присвива устни ядно Тори. — Предупредих те, но ти не беше достатъчно умна, за да научиш този урок. В Раграста първото нещо, което ще направя, е да ти намеря заместник. Махай се и не показвай лицето си, докато не те повикам.
Прислужницата се надига с ниско наведена глава и треперещи рамене, тя отново измърморва извиненията си и изтича обратно към фургона засрамена.
-Съжалявам, че разправията стана пред Вас, Ваше Величество“, Тори хвърля предпазлив поглед към Аедан, който я наблюдава замислено.
-Не се извинявай, принцесо. Желанието ти да имаш наоколо само лоялни и разумни слуги е доста похвално, вдига рамене демонът. „Но просто се чудя защо сте взела такава несдържана и подла особа със себе си?“
-Одет ми служи отскоро и, за съжаление, нямах време да разбера колко е свадлив характерът й“, отговаря приятелката ми, като внимателно подбира думи.
- Интересно. Но второто момиче също неотдавна стана Ваша прислужница, нали? -Едан присвива очи. - Съзнателно сте давали предпочитание на тези, които не Ви познават добре?
Божичко, защо пита всичко това? Да, дори формулира така въпросите? Особено след като с Тори така неволно показахме колко близки сме всъщност.
И не мога да направя нищо, за да й помогна сега. Само с уважение пазя мълчание и се опитвам да не бъда нервна. Не искам да покажа колко много действията на принцеса Ланториниал са свързани с мен. Време е да се порадвам на факта, че съм уморена и не разбирам какво става.
-Може да се каже така, Ваше Величество“, кимва Тори. И тя като мен разбира, че сега ще й излезе по-скъпо да отрича. Демонът в края на краищата точно усеща лъжи. „Имаше твърде много мои слуги, които казваха на баща ми за всяко мое движение. И като избирах нови, се надявах, че по този начин ще отсея онези, които служат не на мен, а на него.
Какво умно и свястно момиче е тя. И тя каза истината, макар и отчасти.
Демонът чак остана удивен.
Едан накланя глава на една страна, поглежда към Тори, после към мен, след което отново връща погледа си към нея.
- Хм. Вашата откровеност и искреност ме правят много щастлив, принцесо. Може би дори можете да ми кажете на какво разчиташе баща Ви, когато се съгласи с условията на брачния ни договор?
-На каквото и да се надявал, това са само неговите лули… мечти. Съгласявайки се на този брак, аз взех решение за себе си, на първо място, да бъда добра и предана съпруга, - принцеса Аделхея вдига брадичка с достойнство.
„И това е много разумно от Ваша страна“, кимва Негово Величество почтително. Брат ми има голям късмет с годеницата си. -Сега да отидем на потока. Времето не чака.