Тори ахва от изненада, гледайки го онемяла, а демонът се обръща към мен
- Вземи си чисти дрехи. Смени си дрехите.
-Не… мисля… там някой може да ме види“, поклащам глава.
- Не бъди глупава. Мъжете всички вече се измиха и изкъпаха. Никой няма да надникне към теб. Аз лично ще следя това. Къде е Вашата раница?
Трябваше да се върна при каретата за нещата. Наистина не исках да яздя няколко часа в напоена с кръв рокля.
И тогава... все пак се осмелих да се съблека край потока, където Тори и аз бяхме водени от краля на демоните. И той помогна и на двете да слезем една по една.
Едва стъпвайки на краката си, треперейки при всяко шумолене и криейки се зад приятелката си, която трябваше само да си измие ръцете, бързо съблякох мръсните си дрехи, доколкото можах, измих вече засъхналата кръв и издърпах последния си комплект чисти дрехи върху още мокрото ми тяло.
Мислех да изпера каквото мога, но ни казаха да не се бавим, а и едва ли щях да се справя бързо, та трябваше да навия всичко на бала и да го сложа в раницата. По-наатам ще се разбера с мръсните неща. Надявам се в замъка, където ще нощуваме тази вечер, да имам възможност да си ги почистя . В края на краищата вече няма нужда да се крия ... Танрагос го няма.
Може би ще помоля Хефи за помощ и съвет по този въпрос. Мисля, че няма да откаже да ми обясни как да се изпера и изгладя. В крайна сметка мога да кажа, че никога преди не съм служил на някой толкова благороден и не знам много от това, което слугите трябва да знаят и могат да правят. А принцесата… в края на краищата, на теория, тя ме взе при себе си за съвсем други умения.
Веднага след като Тори и аз приключихме с миенето, тя, без да страда от проблемите ми, извика нашия ескорт, както той нареди. Но за наша изненада и двамата братя вече бяха слезли в дерето.
Адлар веднага предложи помощта си на Тори. И с благодарна и смутена усмивка тя позволи на принца да я изнесе от клисурата на ръце. Хлъзгаво все пак, и високо, и обувките се цапат. Тези, които вече са мръсни Хефи успя да почисти горе в лагера.
Това е. Изглежда, че Тори не е ни най- малко разстроена, че ще получи принц, а не крал за свой съпруг. И сега тя се наслаждава с всички сили на ухажванията и мъжкия му интерес.
Гледайки как единият от демоните отвежда приятелката ми горе на поляната, не си спомням веднага, че отново останах сама с другия ... с краля.
- И сега ще се съпротивляваш ли, отказвайки помощта ми?- Той бавно върви към мен.
Би било необходимо. Но сега изобщо не съм сигурна дали мога да се върна по този проклет път. Уморена съм и то много. Явно съм се изчерпала напълно, когато лекувах малкия. Моята жизнена сила.
Искам да лежа и да не мърдам. И със сигурност не да се изкачвам по хлъзгавата пътека.
Трябва да взема решението въз основа на нашите реални възможности.
- Не. Няма.- Поклащам глава.
Демонът се усмихва доволно и в следващия момент аз съм в ръцете му. Завива ме в мракът си като одеяло. Уютно и безопасно. Умореното тяло, против волята ми, се отпуска. Как можа да ме научи на това толкова бързо? Опасен... Той е много опасен за мен. За моята свобода.
-Никога не спираш да ме учудваш, Зайо“, измъква ме от сънливия ми блян гласът на Едан, който върви към нашия лагер. Май съм проспала момента, когато ме изнесе от дерето. „Ти не си просто лечител, ти си магьосник на живота, нали?“
- Защо мислите така?-Добре, че не ми останаха сили за емоции-дори и за да се страхувам.
-Да ти напомня с кого говориш в момента?“ демонът се смее.
- Няма нужда. Спомням си Ваше величество. И Вие, играейки ролята на принц, ми казахте за своята чистокръвност - прозявайки се, му напомням.- Не съм единствената с тайни. Но моите поне засягат само мен.
-Хм, добре, намерих друг начин да разбера истинския ти характер. Не винаги си бил уплашена и тиха, прав ли съм?
- Вече няма значение. Никога няма да бъда предишната, -признавам си тихо.
Като цяло той е прав, въпреки доста спокойния характер, трудно бих могъл да се нарека тиха. Преди брака.
- Може би. Но имаш всички шансове да станеш по-силна, отколкото си била преди - упоритият демон не ми позволява отново да потъна в дрямка.
Но в пашкула на неговата сила съм толкова сънлива.
- Какво имате предвид?- Мърморя изненадано, улавяйки се в странно желание да притисна носа си към врата му. И вдишам аромата му.
- Само, че преживените трудности каляват. Основното е да живеем. Не се отказвай от шансовете, които съдбата дава. И от помощта, когато ти я предложат.
-Всяка помощ задължава, а аз не съм готова да си плащам сметките - възразявам и затварям очи. Господи, как искам да спя. Такова магическо изтощение. -Не мога да Ви дам това, което искате от мен.