-Искаш ли да излезеш на гала вечерята в този гарвански парцал?“
И тук почти се спъвам. Единственото, което ме спасява е, че демонът ме държи здраво.
- На каква вечеря? – питам го смутено.
-Както преди, в общата зала“, информира ме неговата демонична природа, сякаш нищо не се е случило.
— Искате ли да Ви сервирам на вечеря?- Уточнявам внимателно. Това предположение никак не ме радва, но изглежда логично. Дано имам време да се хвана поне за нещо някъде, иначе не съм сигурна дали няма да падна.
И сега Аедан внезапно замръзва, не е стигнал само няколко стъпки до входа на главната кула. И след това бавно се обръща към мен с изненадано изражение на лицето си.
- Каква безсмислица? Искам да седнеш до мен“, казва той ясно и отчетливо, като напълно ме събаря както стоя до него.Отново.
Той не може да бъде сериозен за това. Просто не може.
- Шегувате се, нали?- Гледам демона с надежда.
- Не, не се шегувам.
-Но… това е неприлично. Аз съм просто прислужница. А Вие сте кралят. Вашият брат и милейди, и Вашите благородници със сигурност ще бъдат на масата. Не можете…
- Не мога ли?- Негово Величество присви очи хищно и аз рязко затворих уста, осъзнавайки какво казах току-що. Мъжете не трябва да бъдат предизвиквани така.
Той ме дърпа към себе си, бавно и неумолимо. Хваща ме през кръста, притиска ме към себе си и ме принуждава да го погледна в очите.
-Мога да направя всичко, скъпа. Ако искам. И искам да те нахраня с вкусна вечеря, а след това да те заведа в стаята си и да прекарам вечерта, убеждавайки едно срамежливо момиченце да влезе в леглото с мен.
-Вие обещахте…“ – напомням му жално.
- Нежно и нежно ще те убеждавам, Зайо. Помня обещанията си. Няма да те насилвам. Но искам да те държа в ръцете си, когато заспя. Не е страшно. Ти вече знаеш.
Знам. Просто... аз също знам, че днес той ще иска повече. И аз… може би бих могла някога с него… но сега не съм готова.
И тази вечеря... не искам да съм там. Деир Градо вероятно също ще бъде там. Няма нужда да ме вижда на тържествено сложената маса, без маска, до краля. Той знае. Като цяло имах невероятен късмет, че напоследък не съм го срещала по пътя ... Дори е странно някак си.
Поемам дълбоко въздух, за да се откажа възможно най-убедително от всичко, за което току-що ми казаха...
И тогава парадната врата се отваря, за да разкрие възрастен демон, придружен от много висока, мрачна тъмнокоса жена в строга черна рокля. Даже ще се радвам, че не съм единствената тук с тоалет на врана, но нейните дрехи изглеждат скъпи и елегантни, за разлика от моите.
Виждайки ни, мъжът замръзва от изненада, но брюнетката, явно не е плаха десетка, смело пристъпва напред, махайки небрежно на спътника си, че може да си върви. Старецът, като се поклони, се скрива зад вратата.
-Ваше Величество, смирено Ви моля да ми отделите няколко минути“, обръща се тя към краля с почтителен, но не сервилен поклон, хвърляйки ми неразбираем поглед.
Въздъхвайки раздразнено, Едан ме оставя да се дръпна малко назад със засрамено лице. И дори се крия зад него.
-Дая Ренате, надявам се, че имате наистина важен въпрос, тъй като смятате за приемливо да ме прекъсвате от личен разговор?“
— Преценете сами, Ваше Величество. Получих доклади от Луада. Изглежда е имало опит за преврат. Принц Ингалф е ранен. И има слухове, че принцът е изчезнал.
- Принцът, казваш?- Едан изрича замислено. „Къде е бил, когато е изчезнал, случайно не си ли информирана?“
„Информацията е противоречива…“ – отговаря му демоницата, започвайки да преразказва подробно. Насочвайки цялото си внимание към темата, кралят на демоните дори не обръща внимание на факта, че правя предпазлива крачка от него. Разбира се, много ми е интересно да чуя що за принц е този, за който дори не съм чувала досега. И не по-малко интересен е фактът, че една жена съобщава такава важна информация на краля, а Аедан я изслушва с уважение, сякаш е някой от неговите благородници или заема важна позиция, като управител, тъй като този замък е считан за кралски.
Но това, което ме вълнува още повече, е неочакваната възможност да се измъкна тихомълком, за да не позволя на неговия диктаторски демонизъм да изпълни плановете си за мен. Не мисля, че ще мога да му докажа нещо. А кралят иска!
Замъкът е огромен и проспериращ, много по-голям от Варден. Слугите тук със сигурност са неизброими. Както и кътчетата. Ще отида до кухнята, ще поискам храна, после може би ще хвана Хафи някъде и ще я питам какво и как. Или ще разбера в кухнята къде спят камериерките и къде мога да се измия и почистя след пътя. Като цяло ще намеря къде да се настаня.
Крал Аедан няма сам да ме търси из целия замък,освен ако не нареди на някого да ме намери и да ме доведе ... Добре, така да е. Тогава ще разбера стойността на неговите обещания.