Затова, когато забелязах две камериерки в тъмни рокли да бързат към вратата с големи кошници, без угризения на съвестта се отдръпвам още няколко крачки от демона и щом момичетата ни настигнат, свалям качулката и ги последвах.
Демонът забелязва маневрата ми веднага щом стигнах до вратата.
- Зайче, спри! - нарежда той, но аз, вдъхновен от късметът си, вече се вмъквам след камериерките в стаята и затварям вратата след себе си. Ще се направя, че не съм чула.
О-о-о, богиньо на светлината, помисли за глупавата си дъщеря какво да правя след това.
50 глава
Глава 50
Тя избяга от мен, Дългоухата му страхливка. Но е станала по-смела, вече се е научила да игнорира заповеди. Дали да я хване, за да покаже, че е безполезно да се крие от него?. И сладко да я накаже за своеволието. Но за нея е добре да се почувства в безопасност, така че я остави-щом иска-да бяга. Но не за дълго. Той също трябва да контролира ловните си инстинкти.
— Ваше Величество, да намеря и доведа момичето при Вас? — пита Рена, приближавайки се до мен. Погледът на демонесата, както и моят, е насочен към затворената врата.
- Не. Това е... моят личен и много важен гост. Заповядайте никой да не я пипа, изпълнете всички нейни молби и ми докладвайте лично къде е и какво прави. Ако някой дори я погледне накриво, ще му откъсна главата. Това ли е всичко за Луада? Хвърлих въпросителен поглед към коменданта на замъка Холдовин.
— Да, Ваше величество — навежда глава деята.
- Добре. Дайте заповед да научите повече за принца. Къде беше, защо изчезна, кой го търси? И за състоянието на Ингалф.
- Може ли да попитам? Рена се намръщи замислено.
- Питам.
-Вълчето, което донесохте, е...
Демоницата млъква, избирайки най-подходящата дума. Но аз я изпреварвам, вече разбирам накъде се опитва да насочи разговорът.
- Още не съм сигурен. Зад него беше стадо убийци, не успяхме да вземем пленник. Но интересно съвпадение. И да, изглежда е подходящо по възраст. Така че чакам подробна информация - и след размисъл добави: - Сутринта.
Не искам никой отново да стресне на плахата ми избранница. Тя трябва да прекара тази нощ в моето легло и в ръцете ми. За нейно добро.
— Мога ли да задам още един въпрос, Ваше Величество? - в гласа на Рена се прокрадва съвсем необичайна за нея нерешителност. И дори безпокойство. „-Почувствах печата Ви върху момичето. И принцесата е с брат Ви. Това означава ли, че дея Кахин е сбъркала?
Знае ли и за това? Казала ли й е старата вещица? Защо, чудя се? Какво пак е намислила?
-Дея Кахин никога не греши“, поклащам глава. - Друго нещо е, че нейните прогнози не винаги са ясни от първия път.
Зениците на демонесата се разширяват, превръщайки се в кладенци от тъмен пламък, от пълните й устни се откъсва едва доловима въздишка.
Хм, това е интересно. Необходимо е след пристигането си у дома да поговори подробно със скъпата бабка. Какво толкова важно е пророкувала на Рене? Не ми харесва да не знам какво се случва. И тъй като вещицата се засели в моя дворец, това се случва доста често.
И сега ще има две вещици. Е, поне имам Елра.
Може би да даде на брат си идеята да завладее Аделхей? Определено няма да навреди да сложи ред там.
-Благодаря Ви за отговора, Ваше Величество“, кимва сдържано Рена, покланяйки се и прикривайки емоциите си от него. - Може ли да си ходя?
- Можете. И да, не ме очаквайте на вечеря - да има избранница и да отидеш сам на обща маса ,където ще се отпразнува завръщането на братята с годеницата -е пряка демонстрация на пренебрежение към неговата жена.
Но по всичко личи, че именно новината за вечерята се превърна в решаващата причина, заради която Малкия заек си плю на петите. Би могла, разбира се, да изрази несъгласието си и причините за него, вместо тези лудории.
Ако беше друга на нейното място, сега щеше да каже майната й и да отида на вечеря без нея за назидание и наказание. Съдбата обаче му поднесе подарък, твърде крехък и уязвим, за да си позволи небрежно отношение. И няма нужда да застрашава авторитета на бъдещата кралица. Той и без това е толкова крехък-ще трябва да има търпение. Дори повече. А тя се излекува по-бързо.
Е, ще вечеря сам. В същото време ще поговори с момичето откровено. Щом е толкова смела, значи вече е узряла за истината.
След като взе решение, се насочи към приземният етаж. Ренате веднага си тръгва по своя работа, а той отива в стаите си, разположени в отделна кула