— Не е ли очевидно?- Кимам към ваната с охлаждаща вода, опитвайки се да го отклоня от погледа на тялото ми. — Исках да се измия от пътя.
Не го разсеях много. Занимавайки се с раната ми, демонът от време на време хвърляше кратки погледи първо към голите ми колене, после към кръстосаните ми ръце на гърдите, принуждавайки ме да усещам остро своята почти голота и беззащитност пред него.
-Разбирам това“, кимва той разсеяно. „Но защо тук? Голяма удобна баня те очаква в моите стаи. С куп всевъзможни женствени неща и лосиони, които жените обичате да използвате, докато се миете. -И между другото, кой ти даде вода? - след като прегледа крака ми, Едан взема кърпата, която приготвих, и като я намокри първо във водата, започва внимателно да изтрива крака ми от кръвта и мръсотията.
-Аз си я налях сама“, признавам тихо.
Демонът дори застива, гледайки ме смаяно.
-Как ти?“ – уточнява недобро. — Да не би да искаш да кажеш, че като си физически и магически изтощена, сама си носила пълните кофи?
И звучи толкова заплашително, че неволно се свивам. И ми трябват много усилия, за да държа главата си изправена.
- Да, донесох половин кофа и си приготвих баня. И аз спокойно бих се измила тук, - уведомявам го равномерно.
— Ако не те бях притеснил, нали? Това ли искаше да кажеш?- Демонът примижава.
— Не — заеквам уплашено. Съвсем не.... Но мислите са мои, а той ги чете. Беше ли… ядосан?
Но Аедан изведнъж се усмихва широко.
- А на мен ми се струва,че да.
-Не“, поклащам глава. Той се подиграва с мен? Провокира ли ме?
- Абсолютно да. Признай си вече. Ти се ядоса, че дойдох и ти се намесих“, -изкушава демонът, лукаво примижавайки, гледайки ме в очите, обвивайки ме в своя мрак, принуждавайки ме да се отпусна, предизвиквайки желание да бъда откровена с него.
-Коя съм аз, че да ти се сърдя? – вдигам предпазливо рамене и не издържайки добавям. — Но… не трябваше да влизаш, тук.
Веднага сложих уплашено ръка на устата си.
— Простете ми — прошепнах, гледайки го тъжно.
- За какво?- Едан повдига вежди. -Не си казала нищо страшно. И имаш пълното право да не си съгласна с мен. И дори да спориш. Мисля, че ще ми достави голямо удоволствие да ти докажа аргумента си по начини, които ще са приятни и за двама ни.
Това не може да бъде казано сериозно. Той е кралят, а аз съм прислужницата. Какви права мога да имам, ако дори като кралица в родината си нямах почти никакви права? Но между нас се случва нещо странно и вече не мога да си позволя да си затварям очите за това. Така че може би... е време да попитам? Да използвам тези свои илюзорни права?
И може би дори ще ми отговори.
Във всеки случай невежеството е най-лошото. Това ви пречи да вземам наистина правилни решения.
— Ваше Величество, защо ме подвеждате? И защо проявявате... толкова голям интерес към мен? Защо е този печат? Наистина ли искате толкова много да ме закарате в леглото? Аз съм просто... прислужница. Съкрушена съм отвътре. И не знам как ... да доставям удоволствие на мъжете. Нямате ли други по-подходящи кандидатки за играчки в леглото?
54 глава
Глава 54
Очите на Едан се присвиват, втвърдяват се, принуждавайки ме да се облегна малко назад, доколкото е възможно. Все пак не ми пусна глезена.
-Подвеждам те, нали? Така ли го виждаш? Добре. Мисля, че наистина е време да поговорим откровено. Ще отговоря на всички твои въпроси. В моето помещение. По време на вечерята. Няма да ми откажеш такова малко нещо, нали?
Как да откажеш, като все още не съм сигурна, че не е останал гладен заради мен, отлагайки вечерята? Не смятам, разбира се, че такава незначителна особа,като мен би могла да послужи като истинска причина за решението му, но все пак един малък червей на съмнение ме чопли..
-Няма да го направя“, поклащам глава. И тогава, без да си вярвам, възразявам тихо. „Но… искам да чуя истината сега.“
Вече знам как негово демонично величество умее да се пазари. Няма да забележа как попадам във всичките му капани, преди да получа отговорите си.
- Дори и така? -Едан се усмихва и аз виждам одобрение в очите му. - Тъй като сме започнали такива преговори, значи имам контра условие. Ще ми позволиш да ти помогна да се изкъпеш. Ще те измия и ще отговоря на въпросите ти. Ако искате, можем дори да го направим тук. Не хаби усилията си.
-Не мога“, изтръгвам се уплашено от ръцете му, представяйки си в цветове и детайли какво иска, представяйки си ръцете му върху голото ми тяло. Вълна от щекотливи настръхвания веднага преминава през кожата ми. Не. Не съм готова за това.