И без да дочака отговора ми, взема една кофа и отива при казана с гореща вода.
Ето ги преговорите. Отново коварният демон ме изненада.
-Не помня да съм се съгласявала да ми помогнеш с къпането“, забелязвам възмутено, придърпвайки колене към себе си.
И сега какво да правя? Щом стана за да изляза от оттук и чаршафът напълно ще се прилепи към мен, излагайки на показ още повече. А ако не изляза, той ще го приеме като покана.
Но не ми каза и не. И дори започнах да отговарям на твоите въпроси, - сякаш нищо не се е случило, съобщава ми негово тиранично величество, наливайки топла вода. — Не ти ли е интересно да научиш повече?
Издишвайки шумно, заравям чело в коленете си, усещайки как противоречията ме разкъсват.Той ме хвана отново.
Защото наистина искам да знам повече. Но ме е страх да се съглася с условията му.
Глава 55
След като събра първо гореща вода от ваната, а след това студена вода в друга кофа от втората, Едан се връща при мен с двете кофи. Поставя ги една до друга, сяда на пейката, където седях аз преди, и се озовава зад мен. Дори без да вдигам глава, усещам прекалено внимателния му поглед върху себе си. Почувствах с кожата си. Сякаш докосва раменете ми, гърба ми...
И в следващия момент демонът рязко се насочва към мен и преди да имам време да осъзная какво се случва, смъква чаршафа надолу от лопатките ми, като почти ме разголва до кръста ми.
- Какво е това?! — изръмжа той, замаян, карайки ме отново да се свия от страх.
Не ми просветна веднага какво точно го изненада толкова много. Само когато мъжките пръсти докоснат следите от камшика, оставени от Танрагос за последен път. Те останаха по- дълго време, от обикновеноно,поради празният ми магически резерв.И гърбът ми сега е изсечен от грозни,незаздравели напълно белези.
-Белези, предполагам“, казвам тихо, трепвайки при всяко негово изпитателно докосване. Не ме боли. И дори не е страшно. Малко зловещо и странно.
И все пак ... се радвам, че гърбът ми сега изглежда толкова грозен и отвратителен, че може да отблъсне човек с вида си. Защото не искам да съм привлекателна. За никого.... Но защо малко ме боли, че Едан ме смята за грозна? Аз самата направих всичко възможно да изглеждам възможно най-зле. Но това е моето съзнателно усилие. А белезите... те са с мен завинаги, независимо дали искам или не.
-Ти си Елрана“, заявява демонът. Защо не зарастнаха и изчезнаха?
-Мислиш ли, че боли по-малко, като съм Елрана и всички рани зарастват след няколко часа?“ — питам с горчивина, макар да разбирам, че сега съм несправедлива към него.
Той е демон. Войн. Със сигурност знае какво е болка и рани. Само той едва ли познава непоносимото съчетание на болка с унижение и безсилие.
-Не говори глупости“, каза той с досада. „Не това имам предвид. Питам какво става с теб, след като и с регенерацията ти тези рани не са зараснали?
-Нямах много от моята магия… този път“, признавам неохотно.
-Този път“, повтаря той зловещо след мен, незнайно защо продължавайки да ме гали по гърба. — Подозирам, че щеше да има много повече белези, ако не беше твоята дарба. Колко дълго продължава?
- От дълго време. Много дълго време. Изглежда цяла вечност“, прошепвам аз, замръзвайки всеки път, когато той вдигне ръката си, треперейки всеки път, когато я спуска. Тази проста, но толкова неочаквана милувка прави нещо странно с мен.Умът казва да бъдем нащрек, а тялото ... просто му е хубаво. Отдавна не бях изпитвала нечия нежност, без телесни нюанси, а от мъж изобщо ... никога.
И тогава внезапно усещам как Едан се приближава още по-близо... и целува гърба ми. Моите белези. Целува толкова нежно и леко, сякаш се извинява. Конвулсивно поемайки въздух, рязко се изправям, взирам се сляпо в отсрещната стена и се вслушвам в чувствата си.
Какъв е той... Защо?
-Можеше да не преживееш толкова много болка, ако те бях намерил по-рано.“ Само ако знаех - съжалението в гласа на мъжа е толкова очевидно, че аз, неспособна да се сдържа, обръщам глава към него, опитвайки се да го видя. „Но сега те намерих, малката. И всичко ще бъде различно. За двама ни.
- Колко различно? – уточнявам внимателно, без дори да знам как да се отнеса към думите му.
-Всичко ще бъде наред, ще видиш“, уверява ме тихо той. После сваля ръката си. - Водата е студена. Ще замръзнеш. Премести се малко, за да не те изгоря случайно.
След кратък размисъл все пак изпълнявам искането му, придвижвам се напред и освобождавам място във ваната зад мен - наистина бавно ми става студено. Веднага щом направих това, Негово Величество внимателно долива от две кофи гореща вода.