- Напълно? Възможно ли е? — питам онемяла, опитвайки се да вкарам всичко чуто в главата си.
– От теб зависи – многозначително се усмихва демонът и неусетно смъква чаршафа от мен, възползвайки се от объркването ми. „Колкото повече се приближаваме един към друг , толкова по-фино мога да повлияя на теб и твоята същност. Твоето доверие е важно тук, а ние имаме проблеми с това, нали? Дори въпреки моя печат.
-Сложихте го без да съм го искала. И все още не сте обяснили наистина какво означава – осмелих се да му напомням аз. - Някак... Не мога да повярвам, че това е само Ваша защита. Чувствам че е много повече.
- Права си за това. Защитата е само част от нейното значение. Само една руна. Но също така ти казах значението на другите две. „Избрани от мрака“ и „принадлежност“, помниш ли? Не можеш ли сама да познаеш какво могат да означават всички те в съвкупност?
Глава 56
Той прави пауза в очакване и продължава да мие гърба ми..
Защо не се сетих за това преди? Той наистина ми каза какво означават и трите руни. И тогава когато заговори-ме обърка, разсея..
И днес ми донесе толкова много нови шокове, че дори не си спомних тези руни. Не сравнявах,а трябваше.
В края на краищата дори в кухнята днес те говориха за избраниците на двамата братя. Да, и преди... Аедан ми постави пазачи. Воини, които говореха с Танрагос дори не на равни начала. Той ме придружи и показа толкова много грижа. Взе ме под своя защита и присвои без да ме пита.. Просто защото така неговата тъмнина реши. И все още се чудех защо той толкова уверено заяви, че няма да се ожени за Тори. Причината не е, че принцът я е избрал, а че кралят ме е избрал мен.
Но как така може да бъде… не може да бъде. Не мога. Току що съм избягала. Току що придобих свободаи аз не искам !Не искам да бъда избрана от никого. Не искам да принадлежа на никого.
— И от какво се страхуваш пак сега? Какви ужасии си измисли за мен?- Едан се засмя тъжно,зарязвайки работата си. Той заобикаля ваната и кляка срещу мен.
Издишвайки конвулсивно, кръстосвам ръце на гърдите си, опитвайки се да се покрия. Но той, за негова чест и съвсем неочаквано за мен, ме гледа само в очите. Въпросително повдига вежда.
-Ти ме заклейми като своя избраница?“ Гласът ми трепери въпреки всичките ми усилия. И да, в очите ми има сълзи.
— Не съм те жигосал — възрази демонът, скърцайки със зъби. И тогава внезапно той протяга дясната си ръка с навит ръкав и аз гледам с пълна ступор как почти същият печат като моя се появява на предмишницата му. Само една руна липсва. -Избрани от мрака“. „Ти си моята булка, Зайо. Този печат означава истински годеж. Моята тъмнина ни свърза един с друг, избирайки жената, която е идеална за мен като партньор в живота. Зависи от твоята светлина. Тя трябва да завърши тази връзка, като ни съедини нас в брак.
Божичко, как можа да ми се случи това? Как можах да вляза в почти брачна връзка с демон, като едва успях да избягам от кръвната си привързаност си към Танрагос? Защо аз? За всичко ли е виновен моята дарба? Моята кръв? Тя ли прави от мен ценна награда, която отива при най-силния?
- Не искам да се омъжвам. Не мога да бъда твоя жена - казвам тихо и затварям очи. Страхувам се да погледна Аедан в очите. Не знам какво да очаквам.
Когато в деня на моето пълнолетие казах тези думи на Танрагос, той ме сграбчи за косата, завлече ме до олтара на двореца и сряза вената ми, а след това и своята, за да ме свърже с кръв завинаги. Тогава, разбира се, той много убедително ми обясни, че аз самата съм си виновна, тъй като съм се осмелила да го обидя с отказа си. И обеща да бъде нежен с мен, ако съм послушна. Когато обаче облякох бял костюм на невестата, вече знаех, че се омъжвам за чудовище в човешка форма. И не можех да направя нищо.