„Ела, Мълвейн“, заповядвам, гласът ми звучи чужд дори на мен сега. Твърде силен и уверен.
Обръщам се към моята спасителка, който е замръзнала зад мен. Протягам ръка към нея и младата жена ме хваща без колебание.
— Доброволно ли се съгласи да бъдеш тук? -Задавам правилния въпрос, усещайки как магията ми постепенно започва да се вплита в нишките на нейната аура.
-Да, госпожо“, е увереният отговор.
-Доброволно ли приемаш съдбата ми?
- Да Искрено искам да заема твоето място.
Това е всичко. Вече няма бариери пред ритуала. Съзнанието ми потъва все по-дълбоко в състояние на транс, кръвта ми пее все повече и повече в мен. И аз по-ясно от всякога усещам всяка частица от същността си.
И кървавата връзка, с помощта на която омразният ми съпруг отне свободата ми, се усеща като бодлива примка на врата ми. Ще умра, ако не я сваля. И искам да живея, независимо от всичко.
Обръщайки се към жената и вече хващайки двете й ръце в моите, улавям погледа й и започвам да пея. Ритуални думи излизат от устните ми, сплитайки се в двойно заклинание, което сплита и двете ни.
И времето губи смисъл.
Има само магия, подчинена на волята ми, призована за целта, от която се нуждая.
Имам само себе си и тази, която доброволно ще стане моето Аз- за кратко.
Изтъкавам нишките на нашите аури, споделям силата си с нея, променям външния й вид, преначертавам, създавам идеалното си подобие в нея. И се отричам от наложената ми съдба, за да я дам на този, който се съгласи да я приеме.
-Отричам се от брачната си връзка с Танрагос, краля на Аделхей“, казвам най-желаните за мен думи, освобождавам ръцете на Малвейн и ги протягам към Тори.
Тя, познавайки добре ролята си в ритуала, вместо жрица, рисува руните на отречението върху кожата ми с бързи, уверени движения и се обръща към жертвеното агне, стоящо до мен.
-Приемам брачна връзка с Танрагос, краля на Аделхей“, повтаря ми тя, изричайки предварително заучената фраза. И също протегна ръце към дъщерята на краля, така че след няколко секунди на китките й се появяват пурпурни руни на приемане.
-Оставям теб вместо мен“, прошепвам, завъртайки се към моята спасителка, обръщайки дланите си нагоре.
-Оставям те, бъди свободна“, гледайки ме в очите, тя се усмихва с бледи прехапани устни, които вече никой не може да различи от моите. И покрива ръцете ми със своите, свързвайки китките ни и смесвайки кръвта.
Моментът, в който оковите на магическата връзка се откъсват от аурата ми, усещам с цялото си същество. И краката се подгъват от началото на слабостта, и петна от тъмнина в пурпурен танц танцуват пред очите. Но аз стоя до края, държа здраво ръцете на Малвейн, докато не приключи размяната, започната от ритуала, докато тя не стане мое абсолютно копие, докато оковите на брачната връзка вече сплитат нейната аура.
Докато силите ми се изчерпят, всички са изразходвани за задържане на маската върху нея възможно най-дълго. Дори след смъртта й.
Танрагос никога не трябва да знае, че е погребал друга съпруга, не мен.
Глава 5
Силата ми пада, докато тримата, Тори и Мълвейн, вече се изкачваме обратно от светилището към моите покои. Влияят още незарасналите рани по гърба и извършеният ритуал, за който изразходих целия си резерв. Става все по-трудно да се движа, а мракът вече се върти пред очите ми, оцветен с шарени проблясъци, принуждавайки ме да се губя в пространството.
Някъде по средата все пак се спъвам на следващото стъпало и едва не падам, но спътниците ми веднага ме подхващат от двете страни.
— Мина? Как си – пита Тори шепнешком, дръпвайки ръката си от гърба ми, където роклята ми е напоена с кръв и вече е засъхнала на места. Трябва да излекуваме тези рани.
— Нямам повече сили — признавам тихо. -Раните сами ще заздравеят до сутринта. Хайде, нямаме много време. Може да се събуди всеки момент.
До изхода от тайния проход спътниците ми не ме пускаха сама, помагайки ми да ставам като падна и да продължавам да вървя.. Тори, въпреки възраженията ми, дори запали вълшебен светилник, за да ни освети пътя. Трябва да си напомням, че в стаята ми в момента няма никой, който да усети близката магия. И ще бъде много по-лошо, ако си счупим краката тук. Тогава със сигурност няма да изпълним замисленото.
Но докато наближаваме стената, зад която вече е вътрешният двор на моята квартира, отстъпвам назад, за да се обърна и да дам последен урок на моята спасителка.
Тори вече трябваше да й е разказала всичко за моите квартири и слугите. И как да се държи, когато кралят го няма. Трябва да й обясня какво да направи, никой за да не заподозре нищо ... и да си тръгне на сутринта, без да я докосне.