-Знаеш ли колко си красива, малката? – пита дрезгаво и ме завива с чист и сух чаршаф. -Искам да сложа целия свят в грациозните ти крака.
-Красотата ми едва не ми коства живота… и душата ми“, свивам рамене мразовито. „Това не е нещо, което мога да считам за свое достойнство. И не ми трябва светът, а само възможността да живея в него спокойно, свободно и безопасно.
В очите на демона проблясва странна светлина, ъгълчето на устните му потрепва в нечетлива усмивка, от която кожата ми отново настръхва.
-Лесно мога да ти осигуря това. Както и много други неща, обещава Аедан, метна друг чаршаф върху мен и ме зави в него, почти с главата ми. След това ме вдига на ръце, - Ти се съгласи да вечеряш с мен. Да, и раната на крака ти трябва да бъде по-внимателно обработена, така че сега отиваме в моите стаи. Никой освен слугата ми няма да ни види, така че не е нужно да се плашиш или трепериш.
Ами нещата ми? Осмелявам се да си подавам носа изпод белия плат.
-Ще ги донесат, тъй като са ти толкова скъпи“, казва Негово Величество, тръгвайки към вратата. — Вече са ти приготвили нещо чисто.
Ойсин се появява в коридора, очевидно чакайки да напуснем банята.
Сложи в ред всичко тук“, нарежда Аедан на слугата си.
— Ще бъде направено, Ваше величество — покланя се той невъзмутимо, сякаш не му беше странно, че неговият крал изнася някого от банята на слугите на ръце.
И негово величество върви с мен до служебната стълба.
Въпреки уверенията на Едан, че никой няма да ни види, все още не мога да не потръпвам всеки път, когато чуя нечии гласове в далечината. И все повече и повече се завивам в чаршафа си, крия лицето си в гърдите на демона и свивам нагоре босите си крака. Трябва да вървим дълго време и докато неговият демонизъм отвори друга врата, прекрачи прага и обяви, че сме там, имам време буквално да се свия в ръцете му. И някой ме нарече смела. Страхлива съм си.
-Сега от страх ли трепериш повече, или от студ?“ – пита иронично Едан, продължавайки да върви напред с мен като бреме.
-И от едното, и от другото“, признавам си аз и събирайки смелост, надничам изпод чаршафа. За да открия, че царят ме е довел в просторни, богато украсени, но в същото време доста уютни и топли стаи.
И липсата на излишъци в декора, и преобладаването на тъмни нюанси в тапицерията на масивни мебели, и рошави сиви кожи на пода, и оръжия по стените, и напълно неженствени сюжети върху бродирани гоблени, украсяващи стените - всичко тук е ясно показва, че това са мъжки стаи. С огромно легло с балдахин, на което Аедан ме стоварва, оставяйки след себе си всекидневната и друга врата, която я отделя от спалнята. Без дори да си помисля да разгъна пашкула, в който самият той ме зави. След това отива до малка масичка до прозореца и отваря малък резбован сандък, стоящ там.
Неумело се мятам, някак си се измъквам от оковите на чаршафите, но веднага се обръщам назад, когато виждам, че демонът вече върви обратно към мен, държейки малък буркан в ръцете си.
-Подай ми крачето си“, нарежда той, сядайки до мен на леглото.
- Какво е това? — питам тихо, протягам ранения си крак към него.
- Лечебен мехлем. Моят съдебен гадател ми го даде за по пътя и каза, че ще бъде полезно. Малко вероятно е да е толкова добър, колкото твоята магия, но до сутринта ще можеш спокойно да стъпиш на кракът си - обяснява ми Едан, като сваля капачката и потапя пръста си в съдържанието на буркана.
- Благодаря ти. Имате си гадател? – питам с нескрита изненада.
- Мдаа!. Истинска заядлива стара вещица. И сега не говоря само за това,което прави - Негово Величество се смее, втривайки хладен мехлем в ранената ми пета. - Просто не можем да си представим по- хитра интригантка, която обича да си пъха носа там, където не я питат.
-Ако не я харесваш, защо не я изгониш? Моля се само да не трепвам от болка. Танрагос вече щеше да екзекутира лицето, което се осмели да го ядоса, което и да беше то.
-Ще се запознаеш, ще разбереш“, съобщава ми съвсем весело Аедан, след като приключи с лечението и внезапно целуна крака ми. - Не си ли гладна?
- Не. Ядох в кухнята - мърморя объркано, усещайки как той внезапно хваща с устни малкия пръст на крака ми. - Какво правиш?
- Целувка. Не знаеш ли какво е целувка? Горкичката.
- Знам. Но... но... не и по краката... - изкрещявам шокирано, опитвайки се да откъсна крайника си от разтърсващия демон.
- Неудобно ли ти е? той примижава, хвърля лукав поглед към мен и дори не мисли да ме пусне.