„Не, но… това е странно…“ и отново се изчервявам като мак.
-Хлапе, няма нищо странно или лошо в целуването. Лежи мирно и ще ти го докажа.
54 глава
Глава 59
Такива неща не са нормални.. Просто не става. Това не може да ми се случи в реалния живот. Това дори не може да бъде насън, защото просто не можех да си го представя в живота си. Е, кралят на демоните не може да ми целува краката. Не може…
И все пак го прави. С дяволска, обещаваща усмивка на устните и забавление в очите, пълни с горещ мрак. С нескрито удоволствие. И любов в очите си.
Хваща пръста ми отново. Сега е различно. Дори го докосва с език. После следващият... О-о-о-о, колко щекотливо. Непознато и хубаво. Диво е, но прекрасно... И изведнъж осъзнавам, че въпреки срама и неудобството, не искам да спра този позор.
Демонът прави нещо непознато с мен. Като... боготворейки ме като жена.
Той. На мен.
Огромен, силен и плашещ, за тази, която преди беше просто незначителна играчка.
Той ме обожава с нежните си докосвания, с неговите доброта и грижа. Тези странни целувки. Кара ме да се чувствам ценена и защитена. Значима за него.
Подпряна на лакти зад себе си, гледам невярващо мъжа, надвесен над мен, наблюдавайки изпод спуснати мигли как устните му се плъзгат по кожата ми. Потръпвам и отново се смущавам при всяко докосване, дишам тежко и не чувам нищо от бученето на собственото си сърце.
Хващайки глезена ми с една ръка отдолу, с другата се плъзга по-високо, гали прасеца, като нежно масажира мускула, гъделичка под коляното, целува стъпалото, като леко драска нежната кожа с четината си и веднага прокарва своята език над него. Отново целувки, галене, дори леко гризване.
О, богове! Как може да е толкова хубаво? Нямах представа, че краката ми са толкова чувствителни.
Въздухът около нас сякаш се сгъстява и тъмнината на Едан се усеща като материална, плъзгаща се по кожата ми с нежни сенки, приспивайки съмненията и тревогите ми. Галеща и нежна.
Мъжките устни, издигащи се още по-високо, после още... Докато не спрат на коляното ми, принуждавайки ме да задържа дъха си. И тогава Aedan се придвижва малко в страни и се взема за втория крак, отново започвайки от пръстите на краката. И аз, не издържайки, с тихо издишване-пъшкане, затварям очи и потъвам в леглото по гръб, отпускам се и си позволявам просто да чувствам. Просто плавам по вълните на мрака, който ме обгръща, и удоволствието, което доставя.
Целувките отново постепенно се движат от стъпалото нагоре към коляното. Бавно, толкова сладко и приятно... и дори не забелязвам, че той отвежда коляното ми настрани, също ляга на леглото и сякаш случайно се озовава между краката ми.
Леко отрезвяване настъпва едва когато усетя как мъжките длани деловито се плъзгат по-нататък по хълбоците, смачкват и повдигат чаршафа, който ги покрива.
- Ваше Величество?- Изчервявам се, неволно хващам белия плат и се опитвам да го върна на мястото му. И събирам краката си. Отново не позволявам придвижването на ръцете му по-нагоре..
-Ммм, какво ще кажеш ,Зайко?“ — пита Едан, внезапно прокарвайки бодливата си буза по външната страна на бедрото ми. Страхуваш ли се още? Или можеш да се почувстваш добре още малко?
И какъв е моят отговор на това? Да излъжа, че ме е страх? Страхувам ли се Може би... но това не е страхът, с който толкова съм свикнала. Без страх от болка и унижение. По-скоро съм уплашена от собствените си непознати усещания и от това колко лесно Ейдан ме накара да забравя за всичко, да се отпусна и да се доверя.
Не знам дали искам да го спра. Това се налага от всичките ми упорити вътрешни нагласи.
Отново съм разкъсана от вътрешни съмнения.
Защото заедно със страха и срама, вкоренени в мен, започвам да изпитвам странно желание да разбера какви други усещания може да ми даде този човек? Неговата тъмнина ли ме изкушава? Как бих могла да го искам сама?
И в този момент най-накрая разбирам какво имаше предвид Аедан, когато каза, че ще отнеме тъмните ми емоции. Те наистина изчезват под натиска на неговата сила и моите собствени преживявания, сякаш изтрити, губят своята острота и наситеност, оставяйки само смутено вълнение.
- Е, само си помисли. И ще продължа да ти показвам прелестите на целувките”, радва се коварният демон, приближава се към мен и проправя пътя от изгарящи докосвания още по-високо, разтваряйки краката ми с рамене и неумолимо тръгвайки към най-съкровеното.
И чак сега ми просветва, че няма да спре. Че скандалните му целувки се движат натам. Едан ще ме целуне там... О, не, не, не! Как може? Това е… възможно ли е?!