Но сега всичко остана зад нас и отново бяхме на път.
Нашето вълче, щом бяхме тримата с Тори в затвореното помещение, явно се отпусна и развесели. И въпреки че предпочиташе да седи до мен, то гледаше принцесата с нескрито детско възхищение и наслада.
Днес тя наистина е особено хубава в мека синя като метличина рокля под кожена пелерина, с красива прическа и сияещ влюбен вид. Да, и самата тя сякаш свети отвътре с чувствена женска красота. И се възприема по различен начин.
Хващайки се на тази мисъл, започвам да гледам Тори по-внимателно. В края на краищата не мога да попитам пред малкият свидетел какво се е случило с нея. Без да казвам дума, гледам и мълча. Стига вече, вчера бяха издадени толкова от нашите секрети.
Тори, забелязвайки интереса ми, повдига въпросително вежди ... И тогава изведнъж се изчервява.
И тогава ми просветва какво се е променило в моята приятелка. Нейната аура.
Лицето ми се изпъна от изненада и очите ми се разширяват. И сега я гледам напълно зашеметена.
Тори е станала посветена, силна ,светла магиня.
Глава 61
Колкото и да ми се иска да говоря с Тори за посвещението й, да я попитам как се чувства, дали годеникът й е бил ласкав с нея и изобщо всичко, което иска да ми каже, трябва да си прехапя езика и да изтърпя. Момчето, прилепнало до мен, може да не придава никакво значение на това как и за какво общуваме с принцесата, но по-късно ще може да каже на някого. Например на родителите си.
А това, че сега мълчи, най-вероятно е следствие от преживения вчерашен ужас. Бедното дете беше почти разкъсано от собствените си роднини. Ужасно е да си представя колко е бил уплашен и какво може това да се окаже за него.
Затова аз и моята приятелка трябва да се ограничим само до неясен разговор за времето, пътя и очакванията от пристигането в столицата на демоните- Етейна.
Единственото нещо е, че аз, не издържах и запитах дали не я боли нещо -Нейно Височество да седи след всички трудната нощ и дали има нужда от помощта на лечител. Тори в отговор окръгля очи от изненада, гледа ме за минута неразбиращо, още повече се учудва,после досетила се за нещо- много се изчервява и ме уверява, че да седи й е само малко неудобно, но всичко е наред.
След известно време тя започва да се прозява, като отново се изчервява. След като измърмори нещо за това колко лошо е спала тази нощ, моята приятелка ме моли да й помогна с леглото. И щом го постиламе, веднага ляга с намерението да подремне. И заспива почти моментално. Дрямката бързо се превръща в дълбок сън, в който тя се усмихва щастливо, докато прегръща една от възглавниците.
И най-накрая се успокоих, като се уверих, че първата интимност с мъж за моята скъпа Тори премина без сериозни последствия. Явно ми е време най-накрая да свикна с мисълта, че не за всички жени това се превръща в същото страдание като за мен.
Вълчето също скоро започва да кима, очевидно все още не напълно възстановено, и събувайки обувките си, също се качва на дивана, свито зад спящата принцеса. Всичко, което мога да направя, е да ги покрия и двамата с одеяла и да се върна на мястото си. Спах добре в прегръдките на Едан, въпреки че е странно да осъзнавам това.
Сега изобщо не ми се спи, така че се оказвам оставена на себе си и на мислите си.
И, разбира се, всички те се въртят около Едан по един или друг начин и около това, което той ми каза и какво предложи. Но най-често неволно си спомням какво се случи между нас вчера в спалнята ... какво преживях в ръцете на демона.
Още не мога да повярвам... но наистина изпитах удоволствие от мъжката обич. Вярно, тази милувка беше странна, срамна и необичайна за мен. Може би... това е целият смисъл? Или Танрагос никога не ми е правил това? И какво ще стане, когато Аедан продължи? Какво ще преживея? Страх? Отхвърляне? Или нещо различно?
След снощи изобщо не съм сигурна как да си отговоря на тези въпроси.
Дори не можех да си представя, че ще срещна някой, който ще може да ме излекува, да върне светлината в душата ми. И което е най-поразителното, направи това с мен, потомък на жриците на Най-светлите-тъмният магьосник на смъртта, служещ на Мао.
Но много се притеснявам как ще се развият нещата, когато пристигнем в кралския дворец. Каква роля ще трябва да играя? Камериерка? С печата на царя? Съмнително. Неговата годеница? Не, не съм готова за това. Любовница? Пак... С печата на царя?!
И какво… ако не мога да си тръгна по-късно? Ами ако ме върже с него? Ако намери начин да ме задържи, дори без да ме насилва? Как ще бъде тогава?