Господи, колко объркващо и опасно от моето предлагане. Заслужава ли си изцелението? Не съм напълно сигурна. Но сега е твърде късно за отстъпление. Просто не мога. Много ще съжалявам по-късно, ако не използвам този шанс да се променя. Ако не се опитам да възвърна вътрешния си баланс с някой, който наистина може да ми помогне.
Придвижвам се до прозореца и безшумно отварям крилото, надничайки през образувалата се пролука. И почти веднага очите ми се приковават към братята Раграм, яздещи недалеч от каляската.
-Трябваше да доведеш нещата до края тази вечер, брат“, чувам ниския глас на Адлар и наострям уши. -Ако инстинктите ти не те подвеждат ,твоето момиче наистина е толкова силен магьосник на живота, колкото си представяме, тогава ще имаш съперници за правото да я притежаваш веднага щом разберат за нея. Да, и за субектите ще бъде странно, че спиш с нея, сложи й печат, но връзката ви не е завършена. Не можеш да затвориш устите на всички.
От думите му всичко в гърдите ми се свива с тревожно менгеме. Какви са съперниците? Не искам ничие внимание. Не искам да се състезават за мен. И за поданиците им какво не е ясно ...?
-Спорно“, отвръща мрачно Аедан. - Да, и това не играе никаква роля. Все пак ще го направя, когато му дойде времето. Под тази крехка уязвимост се крие онази мека сила, която със своята светлина при желание може да постави на колене всеки тъмен. Момичето трябва само да се възстанови и да овладее напълно дарбата си. Що се отнася до съперниците ... Е, нека се опитат да се появят, ако им е писнало да живеят. Заекът има нужда от време. И ще й го дам.
— Все още не си открил името й? – иронично се засмя принцът.
- Не. Моята избраница засега предпочита да е Захарно зайче за мен. Така ли, Зайо? -и Аедан обръща глава към мен. Той също ми намига лукаво: - Ще дойдеш ли при мен на коня? Яздиш ли?
О-о-о, забеляза, че го слушам. Въпреки че, какво говоря? Нямаше как да не го забележи.
Сега и двата близнака ме гледат с иронични разбиращи усмивки. Колко си приличат. Интересно, но дали околните не ги бъркат?
Потискайки детински глупавото желание да се скрия, отварям крилото още повече, оставяйки се да бъда напълно видяна и поглеждам объркано Едан в отговор. Вдигам пръст към устните си, кимам към Тори със спящото вълче зад мен и го моля с поглед да не събужда спътниците ми. И едва след това разбирам, че царят абсолютно не е длъжен да се вслуша в молбата ми,да не ги будим.
Негово Величество се засмя многозначително и насочи коня към мен за да върви равномерно до прозореца.
- Спят ли? - пита тихо, изненадвайки ме с участието си.
В отговор само кимам мълчаливо, гледайки го изпод миглите си.
— Е, идваш ли при мен? -Той накланя глава настрани. Защо скучаеш сама? Ще видиш как ще караме до Етейна. Полюбувай се на гледката към столицата, която съм готов да сложа в краката ти.
О, да, разбирам, харесва ми. И ще се демонстрирам на всички още веднъж. Не. Предпочитам да си седя ,тук. Въпреки че трябва да призная, че част от мен иска да се съгласи. И да гледам околността не от прозореца на затвореният фургон. И също така... да бъда отново в обятията на неговия демонизъм и неговия мрак. Странно, но сякаш вече ми липсва онова усещане... за спокойствие и сигурност, което само той може да ми даде. Но все пак е излишно.
- Не ми е скучно. Мисля си разни неща - поклащам глава.
- За какво, ако не е тайна?- Демонът ме гледа в очите с усмивка.
-За Вас“, признавам му честно, осмелявайки се да изразя тревогата си.- Не знам какво да очаквам по-нататък? И какво очаквате от мен? И как трябва да се държа? Всичко е толкова сложно. И това е страшно, - неволно хвърлям бърз поглед към Адлар, който ни слуша, като по този начин издавам какво точно ме уплаши толкова много.
Едан присвива очи, навежда се и докосвайки брадичката ми с пръст, като ме накара да го погледна.
-Не се страхувай, скъпа. Това, за което говореше брат ми, не е твой проблем, а мой, -уверява твърдо той. Никой дори няма да посмее да се доближи до теб. Обещавам.
Чувал съм го и преди. Не веднъж. От Танрагос. И такова обещание не ми донесе нищо добро. Само страдание... и вина към онези, които бяха екзекутирани заради мен.
— Не обещавайте това… моля Ви. Аз… не искам да бъда причината за ничия смърт… Отново — прошепвам, затваряйки очи от горчивина. „Просто… не ме показвай на никого. Не се отказвам нашето споразумение ... но Ви моля. Нека остана в сянка. Скрийте ме, ако е възможно... Дайте ми време.
Изричам последната фраза нарочно, напомняйки му собствените му думи.
За минута демонът мълчи. И аз, без да чакам отговор, плахо вдигам очи към него. И замръзвам, уловена в плена на погледа му. Много трудно тестване.