-Радвам се, че се научаваш да споделяш страховете и съмненията си с мен и, че вече не се страхуваш да ми задаваш въпроси. Няма да отричам, че желанието ти да се криеш меко казано не ме радва. Но тъй като питаш това толкова силно, съгласен съм. Но само за известно време. Нямам намерение да крия дълго съществуването ти.
-Не мога да опиша с думи колко съм Ви благодарна“, усмихвам се трогнато.
Наистина ли ме послуша? Той съгласи ли се? Въпреки факта, че той не хареса молбата ми… Просто не е за вярване.
-Можеш да го изразиш без думи“, погледът на Едан внезапно става лукав. И той кара коня да се приближи още повече, почти притискайки страната му към вратата на вагона. Наклони се към мен. „Ще се радвам, ако ми благодариш по различен начин.
И повдига вежди.
Ох, ох, ох Иска ли целувка от мен? Правилно ли съм разбрала? Иска ли да го целуна? Така пред всички?
Но... какво е една обикновена целувка в сравнение с отстъпката, която този мъж направи за мен?
Колебливо посягам към него в отговор под немигащият му поглед. И, без да си позволявам да мисля и да се съмнявам, притискам устните си към мъжките устни ...
Така че след минута, с пламнали бузи и развълнуван тътен в гърдите, да скривам зад крилото на прозореца. Божичко, направих го. Целунах краля на демоните пред всички.
- Не ми ли се стори? Току-що целуна ли Едан?- Чувам сънения и онемял глас на Тори.
Стресната, бавно се обръщам към нея. Изчервих се още повече. Сега е мой ред да бъда ужасно смутена.
„Не знаех, че… вие сте будна, Ваше височество?“ – забелязвам предпазливо, хвърляйки изразителен поглед към проснатото до стената вълче. Изглежда, че спи. Но никога не се знае.
- Спи. Но аз се събудих от твоят шепот с краля ”, признава тя, кимайки разбиращо и сядайки на дивана.
— И така… чу ли всичко? -Въздъхвам, чувствайки се ужасно неудобно. Съжалявам, не исках да те будя.
- Чух не всичко, но само като започна с молбата си. И знаеш ли… Мар, наистина, трябва да поговорим веднага щом се появи възможност. Има много неща, които искам да те попитам.
-Да, прав си“, кимам в знак на съгласие. „Наистина трябва да поговорим.
И не само за мен. И аз имам много да я питам.
Глава 62
Пътят днес наистина ни отнема само половин ден, както обещаха демоните. И щом слънцето достигнa зенита си, някой упорито чука на прозореца.
Тори го отваря. Сякаш чувства, че Адлар ще бъде там, а не някой друг. Вълчето, спало през цялото това време, започва да скимти на дивана.
-Наближаваме града, моя принцесо. Не искаш ли да го видиш?- Чувам гласа на Негово Височество.
-Иска ми се“, моята приятелка веднага цъфти с усмивка. - Но как? Не се вижда от прозореца.
-Увийте се в наметалото си, отворете вратата и ми дайте ръката си и аз ще ви отвлека от този тромав сандък на моя кон“, предлага принцът изкусително, усмихвайки се очарователно.
И за разлика от мен, Тори дори не си помисля да откаже такова предложение. Тя само моли годеника си да изчака, докато тя е готова. Очевидно отново ще омайва с красотата си своя демон.
-Помогни ми, моля“, моли тя, затваряйки плътно прозореца и ме изгледа лъчезарно, преди бързо да обърне гръб. - Сплети косата ми пак на плитка, иначе е много разрошена. О… Мар. Чу ли? Той ще ме отвлече. Треперя като го видя. Той е толкова... толкова... О ооо !Колко съм щастлива, че съдбата ми даде такъв младоженец.
-Радвам се за теб, Ваше височество. Много, - усмихвам се в отговор, разплитайки бързо огнените къдрици.
- Искам да бъда щастлива и за теб“, внезапно настоява Тори, което ме кара да замръзна внезапно. -Наистина искам да намериш своето щастие. Настоящето. Моля те... опитай се да не бягаш.
-Знам“, прошепвам тихо, връщайки се към работата си. — И аз… ще опитам.
- Вярно ли е? – пита недоверчиво най-скъпата ми приятелка, обръщайки глава към мен. — Той… те убеди? Не си недоверчива, нали? Какво се случва между вас? Ти си се променила толкова много през тези няколко дни. Стана почти предишната Мина. Може ли да ми разкажеш какво има?
-Той не ме е насилвал. Имаме с него ... споразумение. Но сега не мога да ти кажа, съжалявам. Да, и негово височество вече те очаква, - дръпнах леко плитката й, така че тя да извърне глава назад, давайки ми възможност да свърша.
-Да, права си“, въздъхва Тори. „Но определено пак ще те попитам за всичко. Ще видиш.
- Добре. Дори няма да се крия“, смея се аз, закрепвайки сплетената й коса със сапфирени гребени на тила й.
След като оправих и пригладих роклята й, принцесата облича пелерина и се придвижва към вратата. Отваря я, наднича внимателно. И тогава принц Адлар,който е наблизо, протяга отворената си длан към нея.