— Може би ще е по-добре първо да спрем конете? — пита Тори със съмнения, но въпреки това му подава доверчиво ръка.
-Не бой се, малката, няма да те оставя да ти се случи нещо лошо“, уверява я демонът с нахална усмивка, като буквално я измъква от каретата. И като поставя пред себе си момичето, което крещи от страх, той веднага я целува алчно, заравяйки пръсти в косата й и разваляйки цялата ми работа. И тя внезапно го прегръща със стон, отговаряйки на тази целувка.
Смутена от това, което видях, свеждам очи, усещайки как се изчервявам. Те са... толкова страстни един към друг. И Тори изглежда искрено се радва на това. И не се страхува ни най-малко от своя демон след нощта заедно. Изглежда... дори й харесва. Иначе защо щеше да му отвърне на целувката с такава жар? Може би защото е вещица и по-пламенна? Въпреки че... Хефи каза, че тя също се наслаждава на интимността. Тази нощ и аз се почувствах добре, въпреки че Едан не взе тялото ми.
Тогава може би всичко е заради човека? Дори не мога да си представя, че някой може да бъде доволен от Tanraggos. С това чудовище, което се грижи само за собствените си желания и което се радва на болката на другите.
Но с Aedan... нещата може да се развият по друг начин. Той е напорист, дори на моменти деспотичен и винаги постига целта си, но в същото време не пречупва, не унижава и не осакатява. И с мен той е толкова нежен. Поддава се дори на моите наивни опити за манипулиране. Е, не може с него да е било така, както бях свикнала. Той е различен. Аз също и го усещам.
-Промени ли си решението, Зайче?“- внезапно ме изтръгва от хаотичните ми мисли гласът на този, за когото бяха тези мисли.
Вдигайки глава, разбирам, че пламенната двойка отдавна е напуснала, а самият Едан язди до отворената врата. Под неговия внимателен и всеразбиращ поглед се смущавам още повече. И също изведнъж се оказвам в странно желание да чуя как този човек ще ме нарече по име.
Искам да чуя името си от устните му. Искам много. И ми е толкова странно.
Но не трябва да му казвам истината за това коя съм всъщност. И не мога да бъда открита с него. Никога. Само в сенките.
Искам ли да съм с него?
Толкова си замислена днес. Пак ли мислиш за мен? — лукаво примижава всезнаещият демон. - Можеш ли да ми кажеш какво те мъчи?
-Не, съжалявам“, свеждам глава, зашеметен от собствените си мисли. „Аз… не съм променила решението си. Няма нужда да съм до теб, когато влизаме в столицата ти.
„Е, както знаеш“, Негово Величество въздъхва недоволно. Още няколко минути той язди до мен, гледайки ме замислено. И след това затваря вратата, криейки ме от любопитни очи, както беше обещано.
И защо не изпитвам радост от това? Или поне облекчение?
Поемайки дълбоко въздух, притискам ръце към лицето си. Дали се опитвам да охладя пламналите бузи, или да се скрия поне за миг от всички тези трудности.
-Той разстрои ли те?- Изведнъж чувам детски глас.
Вълчето се е събудило и проговори.
Стресната се обръщам към него и се натъквам на внимателен и проницателен поглед, надхвърлящ възрастта му.
-Ако те е обидил, ще го убия“, изръмжава тихо той, оголвайки детските си, но много остри зъби.
— О, какво си помисли? Не! -Поклащам глава отрицателно. Чувство на тревожност наполовина с нежност. Леле, какъв защитник неочаквано се появи. „Негово величество не ме е обидил. Просто съм разстроена, защото ... съм принудена да се откажа от това, което искам.
- Ако искате, тогава защо отказвате? -Момчето сяда на дивана и ме гледа намръщено.
- Това е като ... със сладкишите. Знаеш колко е лошо да ядеш твърде много, нали? И трябва да откажа, за да не си навредя, - опитвам се да намеря приемливо сравнение. И разбирам, че изглежда сравнението не е избрано много добре.
-Не знам“, стиска устни малкият ми събеседник. - Сладките са за момичетата. С баща ми обичаме месо. Много. И ти обичаш сладко, нали?
-Обичам малко“, признавам с усмивка, неволно си спомням вчерашната вечеря. И всички онези деликатеси, с които Едан се опита да ме нахрани.
-Татко ще ме намери скоро. И ще ме вземе вкъщи. Хайде да тръгнеш с нас. Той е по-добър от този демон. И няма да се налага да се отказваш от сладкиши.
Глава 63
Как да отговоря на такова откровено и по детски директно сватосване, за да не обидя детето, така и не разбрах. Но стана ясно защо Едан се държа толкова странно с вълчето. Вероятно е предположил нещо подобно, тъй като се е досетил кой е баща му.
Но скоро возилото тръгна надолу, слизайки по хълма, мислите ми се насочиха към предстоящото пристигане в Етейна. И аз, като не издържах, отново отворих прозореца, за да погледна поне с крайчеца на окото си околността. Погледът ми се плъзна по склона, осеян със сини цветя, втурна се в далечината, където се виждаше било от хълмове, обрасли с гора на фона на ослепително синьо небе, река, виеща се между тези хълмове и къщи, разпръснати по брега.