Толкова е красиво, че спира дъха.
До фургона този път яздят воините на Аедан, включително Бран. Дори забелязвам Дейр Градо, който почти не срещнах през цялото пътуване. И неговият внимателен поглед ме принуждава да се скрия. Трябва да внимавам за всичко,което може да привлече вниманието на някой, който може да ме идентифицира.
И след известно време спира да тресе и ходът става по-равномерен и се забавя. Съдейки по звуците, изглежда, че под колелата се появява дървена настилка. След като реших да погледна отново, разбирам, че сега караме по моста над същата река.
След него пътят започва да се издига обратно. По него все по-често започват да се срещат къщи, оградени дворове, обработваеми парцели. Очевидно Етейна се намира на хълм. Далеч напред се чува гърмеж, някакъв странен тътен, демоните отново заобикалят вагонът и с малко неохота се скривам назад. Изглежда вече сме близо до портите на града.
-Криеш ли се от някого?- пита вълчето, което ме наблюдава. Уау, колко е проницателно. Може би надушва лъжите като демоните?
- Не точно. Просто не искам всички да ме гледат, - опитвам се да кажа истината и се обръщам към момчето.
- Защо? Красива си - с вид на ценител ми съобщава малкият върколак. „Татко определено ще те хареса. Вече те харесвам.
Е, ето го отново. Човекът е целенасочен.
- Често ли се опитваш да жениш баща си?- Примижавам, не мога да го понеса.
- Какво е да ожениш?
„О, няма значение, скъпи“, поклащам глава и неволно започвам да се усмихвам. Е, какво искам от него?
- Не съм дете. Вече съм мъж - гордо вдига брадичка вълчето, точно в момента, когато колелата на дормезата започват да тракат по каменната настилка. „И аз самият бих се оженил за теб, но все още ми е рано.
-Разбира се, младежо. Сигурна съм, че баща ти много се гордее с теб - кимам сериозно. "И как се казва този смел млад вълк?"
- Аз няма да кажа. Това е тайна… докато бащата дойде“, веднага се намръщи момчето, веднага се затвори и с целия си вид показа, че повече няма да каже дума и няма да издаде никакви тайни. Е, аз като никой друг мога да го разбера.
Приближавам се, поглеждам в сините очи и му прошепвам със заговорнически тон.
— Крал Аедан може да ти помогне да се свържеш с баща си. За да те намерят по-бързо.
Момчето мълчи няколко минути, намусено смилайки думите ми. И след това упорито поклаща глава.
-Баща ми може да се справи и без демонът.
-Този демон ти спаси живота“, напомням му с лек укор.
- Не. Ти ми спаси живота. Попаднах на твоята светлина.
Така той е усетил призива ми.
-Много се радвам, ако е така, но нямаше да мога да отблъсна атаката на твоите преследвачи. Това направиха демоните под ръководството на своя цар. И двамата сме живи благодарение на него.
Не знам защо се опитвам да доказвам нещо на едно упорито момче. И явно не съм много добра в това, защото той само упорито стиска устни. Явно Aedan се възприема от него като най-сериозния и силен съперник за моето внимание, колкото и диво да звучи. Никога не съм бил обект на детска ревност.
Но не се опитвам да продължа този разговор. По някаква причина чувствам, че няма да получа отговор от него. Може би Aedan може да го направи по-добре? Или може би не е нужно да опитвам, ако негово величество наистина е познал чий е синът.
През останалата част от пътя аз и малкият мълчим, само от време на време се споглеждаме. Аз съм замислена, той се мръщи. В магически защитения фургон дори не се чува дали жителите на града посрещат нашия кортеж или не. Сигурно ликуват. Но не смея да проверя.
Но изведнъж спираме. И в гърдите ми нещо избухва с предчувствие за нови промени. Изглежда, че пристигнахме. Отново, нямам абсолютно никаква идея какво да очаквам. И разбирам, че дори не попитах Аедан какво да правя и къде да отида, за да не попадна излишно в очите на околните.
А, и този печат. Как да го скрия тук?
Но нямам време да се навия с нови страхове и тревоги, когато вратата се отваря, разкривайки пред очите ни усмихнатия Бран.
Ние вече пристигнахме тук, малка вещице. Негово величество ми заповяда да придружавам теб и хлапето из всички тези тържествени стълпотворения.
-О, благодаря ти“, въздъхвам с облекчение. Можех да предположа, че Едан ще изпрати някого след мен. И се радвам, че това вече ми е добре познат демон.