— Хей! — провикна се той към момичето. — Ти коя си?
Тя отвори широко очи и се усмихна, зъбите й проблеснаха, равни и бели — на техния фон устните изглеждаха още по-червени — като нажежен любовен печат. Ала морскосините й очи излъчваха пронизващ хлад. Тя продължи да извива гласа си и да се усмихва. И както си пееше, отметна коса, откривайки твърдите си налети гърди с изпъкнали кафеви зърна. Сгъна единия си крак и сладостно зарови пръсти в златистия пух, кацнал върху нежното хълмче… Ярко лакираните й нокти заблестяха като рубинени капчици кръв. Такова нещо нямаше в колекцията му! Налагаше се да бърза: гадините бяха по петите му. Бреговете на острова бяха стръмни и хлъзгави, на два пъти падна и се свлече в локвите. Тънките като иглички зъби на сперматозоидите се впиваха в глезените му. Най-сетне, с последни сили, изпълзя в нозете на красавицата. Беше спасен. Нежната й кожа излъчваше меко, жълтеникаво сияние. От вътрешната страна на бедрата й просветваха едва забележими косъмчета, сякаш в тялото й бе втъкана златна нишка. Обезумял, той се вкопчи в стройния й прасец и го обсипа с целувки. Плътта ухаеше странно на непознати благовония. Налапа палеца на крака й и трескаво го засмука като биберон. Красавицата се разсмя на глас и рязко издърпа крака си.
— Я се разкарай! — процеди тя с чудния си глас.
Удари сърдито празните кутии и го изрита с все сила в гърдите. Изненадан, той залитна назад, претъркули се и пльосна обратно в локвата. Гадините само това и чакаха, лигавите им муцуни го заръфаха отвсякъде. Течността забълбука, закипя и се обагри в червено. Ала Мак дори не се опита да се бори. В този миг унижението беше много по-силно от болката.
Сестрата открехна вратата на кабинета и учудено изгледа голата жена, разкрачена върху „магарето“.
— Къде е доктор Сингър? — попита тя.
Жената обърна лице към нея и рече ядосано:
— Същото бих желала да зная и аз!
Сестрата изпули глупаво очи.
— Мислех, че прегледът отдавна е завършил…
— Едва беше започнал — троснато отвърна жената, — когато този хубостник ме заряза и отиде да си пие кафето.
Слезе от стола, прекоси величествено стаята и изчезна зад паравана.
— Но докторът никъде не е излизал — възрази енергично сестрата, — аз бях в другата стая през цялото време.
— Избяга през прозореца — невъзмутимо поясни пациентката.
Беше облечена наистина леко — гащи, сандали и рокля. Тънкият плат лепнеше и се увиваше край бедрата й, докато се отдалечаваше по коридора, нехайно размахала плоска бяла чантичка в ръка.