Кей имаше слабото предчувствие, че може би Саманта се мъчи да постави граница между себе си — омъжилата се за едрия самодоволен баща на двете й деца, и изоставената Кей… не че Саманта е имало откъде да научи, че Брендън я беше зарязал…
— Гая всъщност се е хванала да работи в съботите при баща ти — обърна се Кей към Майлс. — В новото кафе.
Майлс изпадна във възторг. Изпитваше огромно удоволствие от мисълта, че двамата с Хауърд вече са се сраснали до такава степен с градчето, та не е останал човек в Пагфърд, който да не е свързан някак си с тях, било то като приятел, клиент, покупател или наемен работник. Гавин, задъвкал неуморно от известно време парчето каучуково месо, което отказваше да отстъпи пред зъбите му, усети със стомаха си как падна още по-ниско духом. За пръв път чуваше, че Гая ще работи за бащата на Майлс. Изпуснал бе случайно от погледа си факта, че в лицето на Гая Кей притежава друго мощно средство за пускане на котва в Пагфърд. Когато не беше в непосредствена близост до блъсканите от нея врати, убийствените й погледи и язвителни подмятания, Гавин имаше склонността да забравя, че Гая има и свое, съвсем независимо съществувание; че не беше просто част от несгодите — непроветреното спално бельо, лошото готвене и тлеещите сръдни — образуващи фона, на който едва-едва се развиваха взаимоотношенията му с Кей.
— На Гая харесва ли й в Пагфърд? — попита Саманта.
— Е, малко е възтихичко в сравнение с Хакни, но ми се струва, че постепенно свиква.
Кей отпи яка глътка от виното да си проплакне устата, след като бе изплюла тази огромна лъжа. Излизането й от къщи и тази вечер бе предшествано от поредната разправия.
(— Какво ти става? — попита Кей Гая, която седеше превита над лаптопа си върху кухненската маса с халат върху дрехите.
На екрана се виждаха пет-шест диалогови прозорчета. На Кей й беше ясно, че Гая общува онлайн с приятелите, които бе оставила в Хакни — приятели, с мнозинството от които се знаеше още от началното училище.
— Гая?
Отказът да отговаря беше нещо ново и злокобно. Кей беше свикнала да получава жлъч и бяс спрямо себе си, но най-вече по адрес на Гавин.
— Гая! На теб ти говоря.
— Знам, чувам те.
— В такъв случай бъди така любезна да ми отговаряш.
По прозорчетата на екрана заподскача черен диалог — смешни намигащи и кълчещи се иконки.
— Гая, ще бъдеш ли така добра да ми отговориш?
— Какво? Какво искаш от мен?
— Мъча се да те попитам как мина денят ти.
— Лайняно мина, ако държиш да знаеш. И вчера беше лайнян ден. И утре ще е лайнян ден.
— В колко се прибра?
— В колкото се прибирам всеки ден.
Макар и вече попорасла, Гая все още се обиждаше понякога, че е трябвало сама да си отключи и че Кей я е нямало да я посрещне у дома като някоя добра майка от приказките.
— И няма ли да ми кажеш защо денят ти е минал лайняно?
— Защото ти реши да ме доведеш в тоя смрадлив кенеф.
Кей успя да си наложи да не кресне. Напоследък такива крясъци си разменяха, че сигурно цялата улица ги слушаше.
— Нали знаеш, че довечера имам излизане с Гавин?
Гая измърмори нещо, което Кей не успя да долови.
— Моля?
— Казах, че не знаех, че толкова държи да те извежда.
— И какво ще рече това твое изказване?
Гая предпочете да си затрае; вместо това натрака някакъв отговор в един от превъртащите се на екрана разговори. А Кей остана да се двоуми — дали да я притисне още, или я е страх да не чуе нещо, което не би желала.
— Предполагам, че ще се приберем към полунощ.
Гая не отговори. Кей отиде да изчака Гавин в преддверието.)
— Гая се е сприятелила — каза Кей на Майлс — с едно момиче от вашата улица… Как й беше името… Нариндер?
— Сухвиндер — поправиха я едновременно Майлс и Саманта.
— Много добро дете — каза Мери.
— Не си ли виждала баща й? — попита Саманта Кей.
— Не съм.
— Сърдечен хирург е — обясни Саманта, която вече бе на четвъртата си чаша вино. — Абсолютно страхотен красавец.
— О! — каза Кей.
— Като някоя филмова звезда от Боливуд.
„Нито един не се сети да ми каже колко му се е усладила вечерята ми — мина й през ум на Саманта. — От най-елементарна учтивост, макар всъщност да беше отвратителна. Пък и след като не й е позволено да се гаври с Гавин, ще вземе поне да дразни Майлс.“