— Да знаеш, че Викрам е единственото привлекателно нещо в живота на този забравен и от Бога град — обяви Саманта. — Секс от главата до петите.
— А жена му е местното джипи — допълни Майлс — и член на общинския съвет. — А ти, Кей, доколкото разбирам, си подчинена на ярвилския окръжен съвет, прав ли съм?
— Прав си — каза Кей. — Макар че прекарвам повечето си време във „Фийлдс“. А той формално е част от пагфърдската община, ако не се лъжа.
Ох, само не „Фийлдс“, помисли си Саманта. Само не споменавай тоя проклет „Фийлдс“.
— А — каза Майлс с многозначителна усмивка, — „Фийлдс“ наистина е част от Пагфърд, поне от техническа гледна точка. Строго формално погледнато, това е така. Но темата е болезнена, Кей.
— Така ли? А защо? — попита Кей с надеждата да направи разговора общ, та да престане най-после Гавин да говори с полушепот на вдовицата.
— Ами най-просто казано, всичко започва през петдесетте години — поде Майлс своята очевидно добре отрепетирана реч. — От Ярвил искали да разширят жилищния район „Кантърмил“, но вместо да строят в западна посока, където сега е детелината…
— Гавин? Мери? Още вино? — опита се Саманта да заглуши Майлс.
— … те взели, че прибегнали до известно лицемерие — закупили земя, без да е ясно точно за какви цели им е нужна, след което разширили комплекса отвъд границата с пагфърдската община.
— Защо пропускаш да споменеш Стария Обри Фоли, Майлс? — прекъсна го Саманта. Най-после се беше докарала до онази прекрасна точка на опиянението, на която езикът й ставаше зъл, а тя се отърсваше от всякакъв страх от евентуалните последствия и бе готова да провокира и дразни в името на нищо друго, освен собственото си забавление. — Истината е, че Стария Обри Фоли, тогавашният собственик на въпросните прекрасни крайъгълни камъни или каквото там им вика Майлс, сключил сделка зад гърба на всички…
— Несправедливо го обвиняваш, Сам — обади се Майлс, но тя пак го надприказва.
— … коснал земята, на която сега е построен „Фийлдс“, прибрал паричките, които ще да са били от порядъка на четвърт милион…
— Не говори глупости, Сам. Изключено е да е било такава голяма сума в края на петдесетте…
— … и чак тогава се усетил, че всички са му страшно ядосани, при което се направил на изненадан, че действията създали такъв голям проблем. Абе типичен идиот от най-висшата класа. Че и пияница при това — допълни Саманта.
— Това пък изобщо не е вярно, смея да кажа — заяви твърдо Майлс. — За да разбереш из основи проблема, Кей, трябва да си запозната с една определена част от местното минало.
Опрялата брадичка в дланта си, Саманта се престори, че от скука лакътят й изпадна от масата. Колкото и да й беше неприятна Саманта, Кей не можа да удържи смеха си, та дори Гавин и Мери прекъснаха своя разговор.
— Говорим си за „Фийлдс“ — поясни Кей с тон, предназначен да напомни на Гавин, че и тя все пак е там — че е длъжен да й окаже морална подкрепа.
И Майлс, и Саманта, и Гавин осъзнаха едновременно колко нетактично е да се повдига темата „Фийлдс“ пред Мери, след като тъкмо тя бе най-спорната в отношенията между Бари и Хауърд.
— Имам чувството, че настъпихме болезнен мазол — отбеляза Кей в желанието си да принуди Гавин да изрази някакво мнение, да го включи в общата дискусия.
— Ммм — отвърна той и пак се извърна към Мери: — Кажи сега, Деклън напредва ли във футбола?
Кей все едно я прободе нож от бяс: колкото и опечалена да е напоследък Мери, загрижеността на Гавин й се стори ненужно подчертана. Лично тя си беше представяла вечерта по съвсем друг начин: четворка, в която Гавин щеше да се види принуден да признае, че те в действителност са двойка; а сега, ако ги наблюдаваше някой, щеше неминуемо да се усъмни дали взаимоотношенията им надрастват най-обикновено запознанство. А и храната беше отвратителна. Кей постави ножа и вилицата си успоредно един на друг заедно с три четвърти от недокоснатата си порция — постъпка, която не убягна от вниманието на Саманта, — и отново се обърна към Майлс:
— Ти нали в Пагфърд си израснал?
— Боя се, че да — засмя се самодоволно Майлс. — Родил съм се в старата болница „Келънд“, която се намираше съвсем наблизо. Закриха я през осемдесетте години.
— А ти? — попита Кей Саманта, която я прекъсна насред думата.
— Слава богу, не. Тук съм съвсем случайно.