— Извинявай, но изобщо не знам с какво се занимаваш, Саманта — поясни Кей.
— Имам си биз…
— Продава сутиени за свръхедри бюстове — уточни Майлс.
Саманта се изправи рязко и отиде за нова бутилка вино. Когато се върна на масата, завари Майлс да описва на Кей смешния случай — очевидно целящ да й илюстрира как в Пагфърд всички се познават помежду си — как една нощ бил спрян с колата си от полицай, който се оказал приятелче още от началното училище. Подробната възстановка на разменените остроумия между него и Стив Едуардс бе до болка позната на Саманта. Обикаляше масата да долива чашите и не отделяше поглед от строгото изражение на лицето на Кей, която несъмнено не намираше нищо смешно в това, да шофираш в нетрезво състояние.
— … и тогава Стив ми поднася дрегера, аз се наканвам да духна и точно в този момент и двамата почваме да се смеем като ненормални. Колегата му изобщо не загрява какво става и се облещва — Майлс изимитира беззвучно как онзи въртял глава насам-натам, — а Стив се е превил одве и ще се попикае от смях, понеже и на двамата в акъла ни е единствено последният случай, при който ми беше подал да духам в нещо, а това беше преди близо двайсет години и…
— Било надуваема кукла — довърши, без да се смее, Саманта и се тръшна пак на мястото си до Майлс. — Майлс и Стив я сложили в леглото на родителите на приятеля им Иън по време на купона за осемнайсетия рожден ден на Иън. В крайна сметка Майлс отнесъл глоба от една хилядарка и му отнели три точки от талона, понеже за втори път го спипвали да кара с превишен лимит. Та това бил поводът за истеричния им смях.
Майлс продължи да се хили глупаво, като спаднал балон, забравен след весело парти. Ледовит повей сякаш премина през временно утихналата стая. Колкото и безгранично скучен да й се струваше Майлс, Кей все пак бе на неговата страна — май никой друг от присъстващите не желаеше поне мъничко да се напъне, че да улесни въвеждането й в пагфърдското общество.
— Моите лични впечатления са, че „Фийлдс“ е доста труден квартал — каза с цел да се върне на темата, в която, изглежда, Майлс се чувстваше в свои води, но без въобще да подозира колко неудачно е повдигането й в присъствието на Мери. — Работила съм в бедните централни райони на голям град, но не очаквах да заваря подобна мизерия в провинцията, а тя не се различава особено от лондонската. Без съответното етническо разнообразие, естествено.
— А, и ние си имаме своя дял от наркомани и прахосници — каза Майлс. — Повече не мога и хапка да поема, Сам — отмести назад все още доста пълната си чиния Майлс.
Саманта взе да раздига масата; Мери стана да й помага.
— Моля те, Мери, няма нужда. Седи и си почивай — рече Саманта.
Но онова, което най-много подразни Кей, бе, че и Гавин рипна и взе кавалерски да настоява Мери да си седнела на мястото, а пък Мери не се предаваше.
— Прекрасна вечеря, Сам — похвали Мери домакинята в кухнята, докато изхвърляха повечето храна в кофата за боклук.
— Нищо не се получи. Отвратително беше — не се съгласяваше Саманта, която едва сега, застанала на краката си, можа да оцени колко е пияна. — Как ти се струва Кей?
— Не знам. Очаквах съвсем друг вид човек — отвърна Мери.
— Аз пък точно такава си я представях — заяви Саманта и заизважда чинийки за пудинга. — Лиза номер две, мен ако ме питаш.
— О, пепел ти на езика — рече Мери. — Дано този път му се падне нещо по-свястно.
Тази съвсем нова гледна точка изненада Саманта, която бе на мнение, че мекушав човек като Гавин заслужава единствено постоянен тормоз.
Върнаха се в столовата, където Кей и Майлс разговаряха оживено, а Гавин седеше и дума не обелваше.
— … да им възлагаме отговорността за самите себе си, което ми се струва едно доста егоистично и самодоволно…
— Радвам се да те чуя да говориш за „отговорност“ — каза Майлс, — понеже и аз смятам, че точно до нея опира всичко, нали? Въпросът обаче е: докъде се разпростира границата й?
— Очевидно покрай „Фийлдс“ — изсмя се снизходително Кей. — Налага се чертата да минава между домовладелците от средните класи и по-нисшите…
— И Пагфърд е пълен с хора от работническата класа, Кей; с тази разлика, че повечето от тях работят. Имаш ли представа каква част от жителите на „Фийлдс“ преживяват на социални помощи? „Отговорност“, казваш. А къде отиде личната отговорност? Местното училище от години се посещава от такива деца — деца, в чието семейство няма нито един работещ; на които е чужда самата идея да изкарват хляба си чрез труд; цели поколения неработещи, които се предполага да субсидираме…