— И вие смятате да решите проблема, като ги пробутате на Ярвил — прекъсна го Кей, — вместо да се борите с основните причини…
— Желаещи за кален пай от Мисисипи? — провикна се Саманта.
Гавин и Мери си взеха по един резен и благодариха; Кей обаче вбеси Саманта, като й подаде чинията си като на някаква келнерка, без да отклонява вниманието си от Майлс.
— … клиниката за наркомании, която е от жизнена важност, но за чието закриване съществува мощно лоби…
— Е, щом ще говорим за „Белчапъл“, Кей — поклати самодоволно глава Майлс, — надявам се, че поне си се сдобила с данни за успеваемостта й. А те са жалки, честно казано. Абсолютно жалки. Виждал съм числата, дори днес сутринта пак ги прегледах, затова няма да те лъжа: колкото по-бързо затворят…
— А като говориш за числа, имаш предвид…?
— Процентите на успеваемост, Кей, съвсем точно се изразих: колко души са спрели да вземат наркотици, останали са чисти…
— Съжалявам, но гледната ти точка е крайно наивна: ако ще съдиш за успеха на една клиника само по…
— Добре де, по кой друг начин може човек да прецени успеха на една клиника за наркомании? — не вярваше на ушите си Майлс. — Доколкото ми е известно, в „Белчапъл“ не се занимават с нищо друго, освен да раздават метадон, какъвто половината им клиенти така и така използват успоредно с хероина.
— Проблемът с наркоманиите поначало е безкрайно сложен — каза Кей, — така че е и наивно, и опростенческо да се разглежда единствено като проценти на потребяващи и непо…
Майлс обаче въртеше глава с усмивка на лицето си, от което Кей, която до този момент изпитваше удоволствие от словесния двубой с този самодоволен юрист, изведнъж страшно се ядоса.
— Ще ти дам един много конкретен пример за това, какво правят в „Белчапъл“: става дума за семейство, с което работя — майка, дъщеря тийнейджърка и малко момченце. Ако майката не е на метадон, моментално ще излезе на улицата, за да заработи пари за поддържане на навика си; така че децата са значително по-добре…
— Щяха да са много по-добре, ако не бяха при майка си, като те слушам как я описваш — подметна Майлс.
— И къде по-точно предлагаш да отидат?
— Като начало — в някое свястно приемно семейство.
— А имаш ли представа колко приемни семейства има и колко деца се нуждаят от такова? — попита Кей.
— Най-разумното решение би било да ги осиновяват още с раждането им…
— Фантастично! Моментално скачам в машината си на времето — заяде се Кей.
— Аз например познавам една двойка, които най-упорито търсеха дете за осиновяване — подкрепи най-неочаквано Саманта съпруга си. Никога няма да прости на Кей за обидно подадената чиния; тая жена е комунистка и покровителстваща — точно копие на Лиза, която досаждаше на всяко събиране със своите политически възгледи и с работата си в областта на семейното право и гледаше Саманта отвисоко затова, че притежавала магазин за сутиени. — За Адам и Джанис говоря — вметна пояснително на Майлс, който кимна, — а те каквото и да правеха, така и не можаха да попаднат на бебе, нали така?
— О, да, бебе — забели очи Кей. — Всеки е готов да осинови бебе. Роби обаче е почти на четири. Не е научен да ползва тоалетна, изостанал е в развитието зад връстниците си и съм почти сигурна, че е бил изложен и на неподходящо сексуално поведение. Вашите приятели случайно да желаят него да осиновят?
— Мисълта ми беше, че ако са го отнели от майката веднага след раждането…
— Но тя не е вземала наркотици по време на раждането му и е била на път да се оправи — каза Кей. — Обичала го е и е искала да го задържи, и за известно време е успявала да задоволи потребностите му. Вече била отгледала Кристъл с известна помощ от роднините си…
— Кристъл! — изпищя Саманта. — Боже мой, ти за Уидън ли ни говориш?
Кей се ужаси от факта, че се бе изпуснала да спомене нечие име; в Лондон това нямаше да има значение, но пък в Пагфърд всеки май познаваше всекиго.
— Не биваше…
Майлс и Саманта обаче се бяха разсмели, а Мери наблюдаваше напрегнато. Кей, която не се беше докоснала до пая си, а и от основното ястие бе хапнала съвсем малко, усети, че е пила повече, отколкото трябва; отпиваше редовно от виното, за да успокоява нервите си, а ето че сега бе издала неволно и важна служебна тайна. Да се поправи, обаче беше вече късно; гневът, за съжаление, бе надделял над всички други съображения.