— Не я виждам Кристъл Уидън като реклама за майчинските умения на тази жена — каза Майлс.
— Кристъл се мъчи като грешен дявол да не позволи семейството да се разпадне — отбеляза Кей. — Страшно много обича братчето си; ужасява я мисълта, че могат да им го отнемат…
— На Кристъл Уидън не бих й поверил и яйце да ми свари — прекъсна я Майлс, а Саманта отново се разсмя. — Хубаво, отчитам в нейна полза това, че обича братчето си, но той не е плюшена играчка…
— Прекрасно знам това — сряза го Кей, като се сети за насраното, разранено дупе на Роби, — но това не й пречи да го обича.
— Кристъл тероризираше дъщеря ни Лекси — каза Саманта, — така че сме я виждали и от друга нейна страна, а не само от онази, която сме убедени, че показва пред теб.
— Добре де, на всички ни е известно, че Кристъл е имала ужасно детство — рече Майлс. — Това никой не го отрича. На мен проблемът ми е побърканата от дрогата нейна майка.
— Факт е обаче, че тя бележи в момента сериозен напредък по програмата на „Белчапъл“.
— Но като се има предвид миналото й — упорстваше Майлс, — нужно ли е човек да е ракетен специалист, за да познае, че й предстои релапс?
— Ако вземем да прилагаме това правило поголовно, на теб ще трябва да ти отнемат книжката, тъй като, ако се съди по миналото ти, ти си склонен към шофиране след употреба на алкохол.
Майлс се озадачи временно, но Саманта хладно обяви:
— Според мен случаят е съвсем различен.
— Мислиш ли? — попита Кей. — Принципът е един и същ.
— Мен ако ме питаш, проблемът понякога е в самите принципи — каза Майлс. — Много често не е нужно нищо повече, освен здрав разум.
— Понятие, с което хората обикновено назовават своите предубеждения — възрази Кей.
— Според Ницше — обади се нечий остър глас и ги накара да подскочат — философията — това е биографията на самия философ.
На вратата от преддверието бе застанала една Саманта в миниатюра — едрогърдо момиче накъм шестнайсет години, в тесни джинси и тениска; ядеше шепа грозде и имаше самодоволен вид.
— Имам удоволствието да ви представя Лекси — обяви гордо Майлс. — Благодаря ти за мисълта, генийче.
— Моля, моля — рече оперено Лекси и отмина нагоре по стълбите.
Над масата се възцари тягостно мълчание. Необяснимо защо, и Саманта, и Майлс, и Кей погледнаха едновременно към Мери, която имаше вид на човек, готов да се разплаче.
— Кафе — каза Саманта и се изправи, залитайки.
А Мери се скри в банята.
— Да вървим да седнем оттатък — предложи Майлс, тъй като бе усетил заряда в атмосферата, но бе уверен, че ще успее да го разсее с помощта на няколко шеги и обичайната си сърдечност и да вкара компанията обратно в релсите на взаимната благосклонност. — Вземете си чашите.
Вътрешните му убеждения не бяха помръднали и на милиметър пред аргументите на Кей — все едно лек ветрец да отмести канара, но отношението му към нея не бе нелюбезно; по-скоро я съжаляваше. Той бе най-малко пияният от всички, въпреки непрестанното наливане на чашите, но на влизане във всекидневната усети колко пълен е пикочният му мехур.
— Пусни някаква музичка, Гав, а аз ще донеса шоколадовите бонбонки.
Гавин обаче въобще не помръдна по посока на вертикално наредените в плексигласовите им стойки компактдискове. Изглежда, стоеше на тръни и чакаше Кей да му се нахвърли отгоре. И наистина, в мига, в който Майлс излезе, Кей го подхвана:
— Безкрайно съм ти благодарна, Гав, за оказаната ми безценна подкрепа.
По време на вечерята Гавин се наливаше по-жадно и от Кей — празнуваше в себе си това, че не беше поднесен за жертва на гладиаторските жестокости на Саманта. Затова се извърна директно към Кей, лице в лице, изпълнен със смелост, дължаща се не само на виното, но и на това, че Мери в продължение на цял час се бе отнасяла с него като с важен, осведомен и загрижен за интересите й човек.
— Като те гледам, съвсем добре се оправяше и сама.
Факт е, че откъслечните фрази, които бе дочул от спора между Кей и Майлс, му бяха създали подчертано чувство за дежавю; ако Мери не беше отклонявала през цялото време вниманието му, можеше да си помисли, че се е върнал в миналото, в идентичната на тукашната столова, когато Лиза заяви на Майлс, че той олицетворява всички недостатъци на обществото, а Майлс й се изсмя в лицето, след което Лиза изтърва нервите си и отказа да изчака кафето. Скоро след това Лиза му призна, че спи с един от съдружниците във фирмата, и препоръча на Гавин да се изследва за хламидия.