— Никого не познавам от тези хора — отбеляза Кей, — а ти дори пръста не си помръдна да ми облекчиш живота!
— Ти какво очакваше да направя? — попита Гавин. Чувстваше се страхотно спокоен, изолиран благодарение на неминуемото завръщане на семейство Молисън и на Мери, но не по-малко благодарение и на обилните количества кианти, които беше поел. — Нямах никакво желание да споря относно „Фийлдс“. Пука ми на оная работа за „Фийлдс“. Да не говорим — добави, — че темата не е никак подходяща в присъствието на Мери; в съвета Бари водеше борба да задържим за Пагфърд прилежащата му част от „Фийлдс“.
— Ами да ми беше казал… да ми беше намекнал по някакъв начин?
Но той й се изсмя — по същия начин, по който й се изсмя и Майлс. Но преди да успее да му се озъби, останалите трима се върнаха като носещите даровете влъхви: Саманта с таблата с чаши, следвана от Мери, понесла кафеварката, а най-отзад Майлс с шоколадовите бонбони от Кей. При вида на претенциозната златна панделка около кутията, Кей се сети с какъв ентусиазъм ги беше купила в очакване на една вълнуваща вечер. Извърна лице да скрие яда си, а освен това отвътре я надуваше желанието да изкрещи на Гавин, но и внезапната, шокираща нужда да се разридае.
— Много приятно ми беше — чу издрезгавелият глас на Мери, по който можеше да се заключи, че, изглежда, и тя беше плакала, — но няма да мога да остана за кафето. Не искам да закъснявам; Деклън е… доста разстроен тия дни. Много ви благодаря, Сам, Майлс, добре ми се отрази това… как да го кажа… откъсване от дома.
— Ще те изпратя нагоре по… — поде Майлс, но Гавин го прекъсна безпрекословно.
— Ти си стой тук, Майлс; аз ще изпратя Мери до тях. Ще се качим заедно нагоре, Мери. Няма и пет минути път, но сега горе е тъмно.
Кей едва дишаше: цялата й същност бе съсредоточена върху това, да мрази безучастния Майлс, заядливата Саманта и крехката, оклюмала Мери, но най-вече — самия Гавин.
— О, да — чу се да казва, тъй като всички май чакаха разрешението й. — Разбира се, че ще изпратиш Мери до дома й, Гав.
Звукът от затварянето на външната врата долетя до ушите й, което означаваше, че Гавин вече го няма. Майлс й сипваше кафе. А Кей наблюдаваше как тече черната течност и изведнъж усети болезнено какъв риск се е канела да предприеме, като отхвърли собствения си живот заради мъжа, който в момента се отдалечаваше в нощта с друга жена.
VIII
Колин Уол видя минаващите под прозореца на кабинета му Гавин и Мери. Мигновено разпозна силуета на Мери, но му се наложи да присвие очи, за да определи кой е вървящият до нея длъгнест мъж, преди да са излезли от заревото на уличната лампа. Приклекнал, полустанал от стола пред компютъра, Колин проследи със зяпнали уста изчезващите в мрака фигури.
Гледката го разтърси до мозъка на костите му: бе приел за даденост това, че Мери се намира зад нещо като пурда — онези завеси, които в мюсюлманския свят отделят жените от мъжете; че допуска в светилището, наречено неин дом, единствено жени, сред които и Теса, която и досега я посещаваше през ден. И за миг не му беше хрумвало дори, че Мери може би общува с други хора, след като се стъмни, най-малко пък с неженен човек. И съответно възприе държанието й като лична изневяра, все едно че на някакво духовно ниво Мери му беше поставила рога.
Дали е позволила Мери на Гавин да види тялото на Бари? Възможно ли е Гавин да прекарва вечерите си седнал в любимото кресло на Бари пред камината? А дали пък Гавин и Мери не са… изключено ли е да са…? Нима такива неща не стават ежедневно? Ами ако още от преди смъртта на Бари…?
Колин изпитваше непрестанен ужас от протърканата канаваца на хорския морал. Мъчеше се да се изолира срещу евентуални шокове, като си налагаше да си въобразява най-лошото: предпочиташе да си представя ужасни сцени на поквара и разврат, вместо да чака истината да разбие като снаряд невинните му заблуди. За Колин животът бе безкрайна готовност да посрещне болките и отчаянията и — с изключение на собствената му съпруга — всеки друг му беше враг до доказване на противното.
Почти беше готов да хукне надолу по стълбите, за да съобщи на Теса за току-що видяното, а тя би могла да му даде някакво безобидно обяснение за нощната разходка на Мери и да го успокои, че вдовицата на най-добрия му приятел винаги е била и си остава вярна на своя съпруг. Успя обаче да устои на подтика, понеже ядът към Теса още не му беше минал.