Тя пък защо така упорито отказва да прояви и капка интерес към предстоящото му кандидатиране за съвета? Не си ли дава тя сметка колко яко го е сграбчила тревогата му, откакто изпрати кандидатския си формуляр? Не че не беше очаквал точно така да се чувства, но въпреки всичко очакването не притъпяваше никак болката му, както не би те заболяло по-малко, ако те блъсне влак, само защото си го видял как се носи към теб по релсите; просто Колин изживяваше страданието два пъти — веднъж като очакване и втори път при осъществяването му.
Кошмарните му фантазии все се вихреха около Молисънови и начините, по които вероятно щяха да го атакуват. През мозъка му се точеха непрестанно контрааргументи, обяснения и оправдания. Отсега се виждаше как, обсаден, се бори за репутацията си. Вечно присъстващият в отношенията на Колин със заобикалящия го свят елемент на параноя ставаше все по-отчетлив; а междувременно Теса се правеше на несведуща и не предприемаше нищичко, за да облекчи ужасното смачкващо го напрежение.
Известно му бе мнението й, че той не бива да се кандидатира. Може би я ужасяваше прекалено вероятността Хауърд Молисън да среже надутия мехур на миналото им и да разпилее отвратителните му тайни пред клюновете на всички пагфърдски лешояди.
Колин вече бе говорил по телефона с неколцина от онези, на които Бари разчиташе за подкрепа. Изненада се, но се и окуражи от факта, че нито един не се усъмни в правомощията му и не взе да разнищва възгледите му по спорните въпроси. До един, без изключение, изказаха скръбта си по непрежалимата загуба на Бари и категоричната си неприязън по адрес на Хауърд Молисън — „онуй самодоволно копиле“, както го нарече един от по-откровените гласоподаватели. „Иска зорлем да набута сина си. Захилил се беше до ушите, когато чу, че Бари е умрял.“ На Колин нито веднъж не му се наложи да прибегне до предварително подготвения списък с аргументи в защита на „Фийлдс“. Засега поне основният му плюс като кандидат май се свеждаше до приятелството му с Бари и до това, че не се казва Молисън.
От компютърния монитор му се усмихваше собственото му миниатюрно черно-бяло лице. От ранна вечер бе седнал тук с намерението да съчини предизборната си листовка, за която реши да използва снимката си от уебсайта на „Уинтърдаун“: пълен фас, с леко успокояваща усмивка, със стръмно, лъснало чело. В полза на въпросното изображение говореше фактът, че вече бе подложено на обществен оглед, без да привлече върху му подигравки или позор — силна препоръка, сама по себе си. Под фотографията обаче, където трябваше да впише данни за своята персона, висяха само едно-две недовършени изречения. В продължение на последните два часа Колин най-вече съчиняваше, а след това заличаваше отделни думи; по някое време успя да завърши цял един абзац, само за да го унищожи впоследствие с нервни почуквания по клавиша за връщане назад.
А когато нерешителността и самотата го пребориха, скочи и слезе долу. Теса лежеше на дивана във всекидневната и, изглежда, дремеше пред включения телевизор.
— Върви ли? — попита го сънливо и леко отвори очи.
— Току-що по улицата мина Мери. В компанията на Гавин Хюс.
— О — каза Теса. — Тя спомена по някое време, че се кани да ходи до Майлс и Саманта. Предполагам, че и Гавин е бил там и сега я изпраща до тях.
Колин изпадна в ужас: Мери гостувала на Майлс — на човека не само устремил се към мястото на съпруга й, но и противник на всичко, за което Бари се бореше?
— Че каква работа има тя у Молисънови?
— Знаеш много добре, че те са я придружили до болницата — приседна, изпъшквайки, Теса и протегна късите си нозе. — Оттогава не е разговаряла с тях като хората. Искаше да им благодари. Докъде го докара с листовката?
— Почти е готова. Но исках да се допитам до теб… по отношение на личните данни, имам предвид… Да споменавам ли предишните си назначения, или да се огранича с „Уинтърдаун“?
— Според мен достатъчно е да упоменеш къде работиш в момента. Но за всеки случай попитай и Минда. Тя… — прозя се Теса — … тя вече е минала по този път.
— Да — каза Колин. Остана прав пред нея, но тя нито му предложи повече съвети, нито пожела поне да прочете написаното дотук. — Чудесна идея — потвърди с по-висок глас. — Ще помоля Минда да хвърли един поглед.