Тя изпъшка, заразтрива глезените си, а той излезе, изпълнен с наранена гордост. Няма начин жена му да осъзнае в какво състояние се намира той, до каква степен се лишава от сън и как стомахът му го яде отвътре.
А Теса само се бе преструвала, че дреме. Още преди десет минути се беше събудила от стъпките на Мери и Гавин.
Теса почти не познаваше Гавин — беше с петнайсет години по-млад от тях двамата с Колин, но основната пречка пред по-тесните им контакти бе най-вече склонността на Колин да ревнува Бари от другите му приятели.
— Невероятно полезен е по отношение на застраховката — бе казала Мери на Теса в последния им телефонен разговор. — Всеки ден им звъни, доколкото знам, а на мен все ми повтаря да не се притеснявам за хонорара му. Божичко, Теса, какво ще правя, ако не я изплатят…
— Гавин ще уреди въпроса — рече Теса. — Убедена съм.
Хубаво щеше да е, разсъждаваше върху дивана схваналата се и ожадняла Теса, двамата с Колин да бяха поканили Мери у тях — да смени малко обстановката и да хапне като човек, — но налице бе една непреодолима пречка: Мери едва се погаждаше с Колин, измъчваше се от присъствието му. Този неудобен и досега прикриван факт се бе появил постепенно след смъртта на Бари така, както отливът оставя зад себе си плавей. По всичко личеше, че Мери предпочита само Теса; постоянно отклоняваше предложенията Колин да й помогне с нещо и избягваше да се задържа задълго на телефона, ако попаднеше на него. Толкова често се бяха срещали по семейному през годините, че не бе усетила антипатията у Мери — изглежда, добродушието на Бари я беше прикривало.
Сега обаче на Теса й се налагаше да проявява огромна деликатност, за да се справя с новото положение. Успяла бе да убеди Колин, че Мери се чувства най-добре в женска компания. Единственият й провал бе станал по време на погребението, когато на излизане от „Архангел Михаил“ Колин бе успял да дръпне Мери настрана и да й обяви пряко мощните си хлипания, че възнамерява да се кандидатира за мястото на Бари в съвета, за да възтържествува делото на Бари, макар и посмъртно. Съзряла шокираната и възмутена физиономия на Мери, Теса бе успяла да го отстрани.
Оттогава поне в два случая Колин бе изразявал намерението си да отиде и да запознае Мери с предизборните си материали и да разбере дали Бари е щял да ги одобри; споменал бе дори желанието си да се допита до Мери как точно Бари е щял да пристъпи към мобилизирането на гласоподавателите. Стигна се дотам, че се наложи Теса да му заяви твърдо да не занимава Мери с общинския съвет. Той се вкисна, но по-добре това, рече си Теса, по-добре на нея да го е яд, отколкото да задълбочи страданията на Мери или да провокира упреците й, както бе станало по въпроса за поклонението пред тялото на Бари.
— Ама пък чак в Молисънови! — възмущаваше се Колин, върнал се в дневната с чаша чай в ръка. Не се беше сетил да предложи и на Теса — прекалено потопен бе в собствените си проблеми, че да се сеща и за такива дребни подробности. — Точно до тях ли е опряла да им ходи на вечеря! Та те са против всичко, за което се бореше Бари!
— Изпадаш в мелодраматизъм, Колин — направи му забележка Теса. — Пък и Мери поначало никога не се е вълнувала за „Фийлдс“ толкова, колкото Бари.
Колин обаче разбираше любовта единствено като безгранична вярност и безкрайна търпимост: в неговите очи Мери бе паднала, и то — безвъзвратно.
IX
— И къде, според теб, отиваш? — попита Саймън, застанал непоклатимо в средата на тясното преддверие.
Външната врата беше отворена, през отрупаната с обувки и палта остъклена веранда зад нея блестеше яркото съботно утринно слънце, та Саймън се виждаше само като силует. Сянката му трептеше нагоре по стъпалата и стигаше чак до онова, на което бе застанал Андрю.
— В града с Фатс.
— И си си написал всички домашни, така ли?
— Ъхъ.
Беше си жива лъжа; но Саймън не си направи труда да проверява.
— Рут? Рут!
Тя се появи на кухненската врата по престилка, зачервена, с омазани с брашно ръце.
— Какво?
— Трябва ли ни нещо от града?
— Какво? Не се сещам за нищо.
— И отиваш с моето колело, така ли? — запита Саймън Андрю.
— Така мислех…
— И ще го държиш в къщата на Фатс, нали?
— Ъхъ.
— В колко да се върне? — обърна се пак към Рут Саймън.