Пристигна Теса и Фатс се втурна в обятията й с прогизналите си панталонки. Тогава за пръв път през живота си Андрю видя баща си да отстъпва сащисан. Теса бе успяла някак си да му предаде своя нажежен до бяло гняв, без изобщо да повишава глас, без заплахи, без шамари. Написа чек и го напъха насила в ръката на Саймън, а Рут не преставаше да повтаря: Ама, моля ви се, няма нужда, няма нужда. Саймън я изпрати чак до колата й, мъчейки се да изкара цялата работа на майтап, но докато товареше все още ревящия Фатс на седалката до себе си, Теса го изгледа с тотално презрение и затръшна шофьорската врата пред нахилената му физиономия. А Андрю бе забелязал израженията на родителите си: Теса отнасяше със себе си надолу по хълма към града нещо, което обикновено седеше скрито в къщата навръх хълма.)
Напоследък обаче Фатс ухажваше Саймън. Колчем дойдеше в „Хилтоп Хаус“, полагаше особено старание да разсмее Саймън; от своя страна Саймън се радваше на посещенията на Фатс, смееше се на най-тъпите му вицове и обичаше да слуша за разните му щуротии. Но останеше ли насаме с Андрю, Фатс най-чистосърдечно обявяваше Саймън за първокласен, 24-каратов путьо.
— А пък тя според мен е лесбо — каза Фатс на минаване покрай „Старият дом на свещеника“ — тъмен под сянката на белия бор, с обрасла с бръшлян фасада.
— Кой, майка ти ли? — попита разсеяно потъналия в своите си мисли Андрю.
— Какво? — подскочи Фатс и Андрю усети, че наистина го е възмутил. — Еби се в гъза! Сухвиндер Джаванда.
— О, да. Съвсем.
И Андрю се разсмя, а още на втория синкоп към смеха му се включи и Фатс.
Автобусът за Ярвил беше пълен, та Андрю и Фатс се видяха принудени да седнат един до друг, вместо да разполагат с по една двойна седалка, както предпочитаха. На „Хоуп Стрийт“ Андрю хвърли бърз поглед, но улицата беше безлюдна. Не беше виждал Гая дори за миг в училище след онзи следобед, в който си осигуриха работа в „Медният чайник“ в съботите. Очакваше се кафето да отвори през идния уикенд; всеки път като се сетеше, го заливаха вълни от еуфория.
— Как върви предизборната кампания на Сай-Пай? — попита Фатс, докато свиваше две цигари. Беше изпружил един от дългите си крака косо през пътеката между седалките; хората обаче предпочитаха да го прескачат, вместо да го молят да го прибере. — Гнездото отсега се е насрал, а е още само на листовката.
— Абе мъти нещо там — отвърна Андрю и понесе, без да му мигне окото, безшумния взрив от паника под лъжичката.
И се сети как родителите му от един месец седят всяка вечер на кухненската маса; за кутията с тъпи листовки, които Саймън беше отпечатил в работата си; за списъка от аргументи, съставен с помощта на Рут, с който си помагаше, когато вечер звънеше на всичките си познати в рамките на избирателния район. Саймън подхождаше към всичко това с вид на човек, нагърбил се с огромен товар. У дома беше силно изнервен и проявяваше повишена агресивност към синовете си; сякаш полагаше усилия за нещо, от което те са се измъкнали. На масата единствената тема за разговор бяха изборите: Саймън и Рут непрекъснато обсъждаха изправилите се срещу Саймън сили. Приемаха като лична обида това, че за мястото на Бари Феърбрадър са се явили и други кандидати, и, изглежда, смятаха, че Колин Уол и Майлс Молисън си нямат друга работа, освен да кроят съвместни планове как единствено да сразят обитателя на „Хилтоп Хаус“, който бе като трън в очите им.
Андрю опипа за сетен път сгънатото в джоба му листче. Още не беше казал на Фатс какво е наумил. Страх го беше Фатс да не се разприказва, а и не беше съвсем сигурен по кой точно начин да му втълпи нуждата от запазването на пълна тайна; как да напомни на Фатс, че онзи маниак, способен да накара всяко момченце да се напикае, е все още жив и здрав и живее в един дом с Андрю.
— На Гнездото хич не му пука за Сай-Пай — отбеляза Фатс. — За най-голям свой конкурент смята Майлс Молисън.
— Ъхъ — съгласи се Андрю.
И той беше чул подобна дискусия между родителите си, които май бяха на мнение, че Шърли ги е предала — че е следвало да забрани на сина си да се бори срещу Саймън.
— Гнездото е тръгнал на някакъв шибан кръстоносен поход, копеле — каза Фатс и запревърта цигарата между палеца и показалеца си. — Нали разбираш: поел е бойното знаме от падналия си другар. От стария Бари Феърбрадър.
Натика с кибритена клечка стърчащите нишки тютюн обратно в свитата цигара.
— Ама пък какви гигантски цици има тая жена на Майлс Молисън, а? — рече Фатс.