Двамата с Кристъл имаха някаква смътна уговорка да се видят евентуално в търговския център. Така че Фатс пое бавно нататък, като не преставаше да си мисли за онова, което Андрю бе извършил в интернет кафето, и се мъчеше да разнищи собствените си чувства по въпроса.
Поначало трябваше да си признае, че беше шашнат — дори донякъде засенчен. Андрю сам беше премислил идеята, опазил я бе в тайна и я изпълни безупречно, за което — неговото уважение. Но същевременно Фатс се жегна от мисълта, че Андрю е оформил целия си план, без дори дума да му спомене, поради което Фатс би следвало евентуално да заклейми подмолната атака срещу Андрювия баща. Нима нямаше в цялата работа нещо хлъзгаво и недоизпипано; нямаше ли да е по-впечатляващо, ако се беше изправил лице в лице срещу Саймън, та дори ако беше замахнал физически да го удари?
Добре де, Саймън наистина е лайно — но пък несъмнено е автентично лайно, което върши каквото си иска, когато си иска, без да се подчинява на обществените задръжки и общоприетия морал. Което пък накара Фатс да се замисли дали не би следвало все пак да вземе страната на Саймън, когото така успешно веселеше със своя груб, недодялан хумор, посветен най-вече на хора, които са се проявили като адски тъпи говеда или са успели да си навредят сами от пълна глупост. Колко пъти си беше казвал Фатс, че би предпочел достойния противник, ангажирания съперник Саймън, с неговата избухливост и непредвидими налитания на бой, пред падналото му се Гнездо.
Но пък, от друга страна, Фатс още помнеше падащата тенекия с импрегнираща смола, животинското изражение и стиснатите юмруци на Саймън, ужасния звук, който издаваше, усещането на стичащата се по краката му топла пикня и (което всъщност бе най-срамното) най-сърдечния и отчаян копнеж Теса да дойде и да си го прибере на сигурно място. Ще рече, че Фатс не беше още толкова неуязвим, че да не съчувства на Андрювото желание за мъст.
С което кръгът на мисълта на Фатс се затвори: Андрю бе извършил нещо смело, изобретателно и с потенциално експлозивни последствия. И Фатс изпита наново бодежите на огорчението, че сам не се е сетил пръв. Напъваше се да се отърси от възпитанието, което бе получил като член на средната класа, да разчита най-вече на словото, но пък никак не му се щеше да се откаже от този спорт, в който проявяваше превъзходна дарба, така че, докато трамбоваше по полираните плочи на подстъпа към търговския център, се улови как формулира изрази, способни да разпердушинят всичките самодоволни претенции на Гнездото и да го разголят изцяло пред дюдюкащата публика…
Мярна Кристъл сред групичка младежи от „Фийлдс“, скупчили се около пейките насред широкия пасаж между магазините. Сред присъстващите забеляза също така и Ники, Лиан и Дейн Тъли. Без капка колебание или мобилизация, Фатс навлезе, без да забави хода си и с напъхани в джобовете ръце, право в стълпотворението от любопитно-критични очи, които го оглеждаха от темето до маратонките му.
— Как си, Фатбой? — подвикна му Лиан.
— К’во ста’а? — отвърна Фатс.
Лиан измърмори нещо на Ники, която се разкикоти. Поруменяла и дъвчеща енергично дъвката си, Кристъл отметна назад коси, та обиците й затанцуваха, и в същото време придърпа нагоре долнището на анцуга си.
— К’во ста’а? — отправи лично към нея нов въпрос Фатс.
— Нищо — отговори му тя.
— Майка ти знае ли, че си излязъл, Фатс? — подкачи го Ники.
— Ъхъ. Тя ме докара — отвърна невъзмутимо Фатс в жадната тишина. — Сега ме чака в колата; каза, че съм имал време да изчукам някое маце набързо и пак да не закъснеем за чая.
Всички избухнаха в смях, освен Кристъл, която изпищя: „Ебах те в нахалното копеле!“, но имаше доволен вид.
— Навити ли ги пафкаш? — изръмжа Дейн Тъли, заковал поглед в горното джобче на Фатс.
На устната му имаше голям, черен струпей.
— Ъхъ — каза Фатс.
— И чичо ми ги пушеше. Прееба си дроба с тях.
И зачопли лениво кожичката на струпея.
— Вие двамата накъде? — местеше Лиан присвит поглед от Фатс на Кристъл и обратно.
— Не знам — отвърна Кристъл и както дъвчеше дъвката си, метна кос поглед към Фатс.
Той не благоволи да ги просвети, а само направи рязък жест с палеца си по посока на изхода на търговския център.
— До скив — сбогува се на висок глас с компанията Кристъл.
Фатс също им махна небрежно с ръка и се отдалечи рамо до рамо с Кристъл. Чу зад себе си нов смях, но не му пукаше. Даваше си сметка, че се е държал достойно.