— Накъде? — попита Кристъл.
— Де да знам — отвърна Фатс. — Ти къде ходиш обикновено?
Тя сви рамене и продължи да върви и да дъвче. Излязоха от търговския център и тръгнаха надолу по главната улица. Далечко бяха от градинката, където се бяха усамотили предишния път.
— Тебе наистина ли те докара майка ти? — полюбопитства Кристъл.
— Подпичкосвам се ма. С рейса дойдох.
Кристъл прие упрека добродушно, но не спираше да се вглежда в отраженията им във витрините. Дългучът чешит Фатс бе видна фигура в училището. Даже и Дейн го ценеше като образ.
„Тоя само те ползва ма, кучко тъпа — заплюла я беше Ашли Мелър само преди три дни на ъгъла с «Фоли Роуд». — Щото и ти си същата шибана курва като майка си.“
Ашли беше от тайфата на Кристъл до момента, в който двете се сбиха заради едно момче. За Ашли открай време се знаеше, че е чалната: постоянно или избухваше, или ревеше, а в „Уинтърдаун“ прекарваше повечето си време или при учителката по специални нужди, или при педагогическия съветник. И сякаш за да докаже окончателно неспособността си да предвижда последствията, се бе заяла на територията на самата Кристъл, където Кристъл можеше да разчита на помощ, а Ашли — не. Ники, Джема и Лиан й помогнаха да сгащят Ашли и да я държат Кристъл да я бие, където свари, та чак си разкървави кокалчетата от зъбите й.
На Кристъл не й пукаше, че някой може да тръгне да й отмъщава.
„Лайна: хем меки, хем редки“ — дотам се простираше мнението й за Ашли и роднините й.
Думите на Ашли обаче улучиха нежно, инфектирано място в психиката на Кристъл, така че мехлем й капна, когато на другия ден Фатс я изнамери след часовете и за пръв път й предложи да се срещнат през уикенда. И тя моментално се изфука пред Ники и Лиан, че в събота ще излиза с Фатс Уол, и се изкефи яко от изненадата им. А като връх на всичко, той цъфна точно навреме (е, само с половин час закъснение де), та цялата й тайфа да го види, и си тръгна с нея. Като истински гаджета.
— К’во пра’иш иначе? — запита Фатс, след като изминаха в мълчание петдесет метра, пак покрай онова интернет кафе.
Изпитваше най-конвенционална нужда да поддържа някакъв разговор, макар че не преставаше да се пита дали не биха могли да намерят някое усамотено местенце, без да бият половин час път чак до градинката. Искаше да я наебе, когато и двамата са нашмулени; интересно му беше какво щеше да се получи.
— Ходих на свиждане с баба ми в болницата от сутринта. Получи удар — каза Кристъл.
Този път Баба Кат не се бе мъчила да проговори, но Кристъл имаше чувството, че осъзнава присъствието й. Както и очакваше, Тери категорично й отказа да дойде, така че Кристъл седя цял час до леглото, докато стана време да върви в търговския център.
Фатс също се интересуваше от подробностите около живота на Кристъл, но само дотолкова, доколкото тя можеше да му осигури достъп до истинския живот във Фийлдс. Така че разните му там болнични свиждания никак не го вълнуваха.
— Освен това — добави Кристъл с неудържим изблик на гордост — ме интервюираха за вестника.
— Какво? — стресна се Фатс. — Защо?
— Ами за „Фийлдс“ — поясни Кристъл. — Какво значи да живееш там.
(Журналистката най-после я беше намерила у дома й и с неохотното съгласие на Тери я бе отвела да си поговорят в едно кафене. Най-упорито разпитваше Кристъл дали е имала полза от ученето си в „Сейнт Томас“, дали то е променило някак си живота й. И като че се измъчваше донякъде от отговорите на Кристъл.
— Какви бележки изкарваш в училище? — попита, но Кристъл взе да го усуква и да се оправдава.
— Според господин Феърбрадър училището ти разширило хоризонтите.
Кристъл не знаеше какво да каже по отношение на хоризонтите. Когато се сетеше за „Сейнт Томас“, си спомняше най-вече разкошното игрище с голямото дърво, което всяка година ръсеше огромни лъскави кестени; в „Сейнт Томас“ за пръв път в живота си видя кестен. В началото си харесваше и униформата — това, че не се различаваше от останалите деца. С възторг откри и името на прадядо си върху паметника на падналите във войните насред площада: Р-к Самюъл Уидън. От цялото училище само на още едно дете фамилията я имаше на паметника — син на фермер, подкарал трактора от деветгодишен, който веднъж за „Покажи и опиши“ беше донесъл живо агне. Допирът с вълната му бе оставил незаличим спомен у Кристъл, а когато го сподели с прабаба си Кат, Кат й каза, че родът им някога се е състоял от селски ратаи.