Обръснатият, зает с нещо в каросерията на стар бял ван, бе привлякъл вниманието му.
— Ъъ. Тоя е Пайки Притчърд — каза Кристъл. — Трябва да си бил накъм „Тарпън Роуд“.
— Той с какво се занимава?
— Де да знам. Питай Дейн. Той се меша с брат му на Пайки.
Неподправеният му интерес обаче я зарадва; за пръв път проявяваше толкова голямо желание да разговаря с нея.
— Пайки е пуснат условно.
— За какво?
— Нарязал някакъв от Крос Кийс със строшено шише.
— Защо?
— Ебала ли съм му майката защо? — отговори Кристъл.
Радостта й придаваше самоувереност. Ако не се смятаха притесненията около Баба Кат (но пък тя е все още жива, току-виж се оправила), последните две седмици не бяха минали никак зле. Тери пак спазваше режима на „Белчапъл“, а Кристъл имаше грижата Роби да не отсъства от детската. Дупето му беше почти завехнало. Оная от „Социални грижи“ изглеждаше доволна — ако такива като нея изобщо са способни да са доволни. И Кристъл беше ходила всеки ден на училище, независимо че пропусна сутрешните часове с педагогическата съветничка Теса в понеделник и сряда. И самата тя не знаеше защо. Човек понякога просто губи навик.
И пак метна кос поглед на Фатс. И през ум не й беше минавало да го хареса — до онова диско в училищната аудитория, когато той си я набеляза. Фатс беше всеизвестен — някои от лафовете му се носеха от уста на уста, сякаш бяха излезли от телевизионна комедия. (Кристъл се преструваше пред всички, че имат телевизор у дома си. И за да не я разкрият, се стремеше да гледа достатъчно телевизия у приятелките си или у Баба Кат. „Да бе. Отвратително лайняно шоу.“ Или: „Знам, и аз за малко да се напикая от смях“, казваше, когато станеше дума за програма, която другите бяха гледали.)
А Фатс се мъчеше да си представи как би се чувствал, ако го накълцат със строшена бутилка — как острото стъкло срязва нежната плът на лицето; прогарящото усещане на прекъснатите нерви и парещия въздух по разцепената кожа; топлата мокрота на бликащата кръв. Усети гъдел по свръхчувствителната кожа около устата си, като че отсега бе пострадала.
— Той, Дейн, още ли носи ножка? — попита.
— Откъде знаеш, че изобщо има ножка? — озъби се Кристъл.
— Видях го да заплашва с нея Кевин Купър.
— Да бе — отстъпи Кристъл. — Ама и тоя Купър е едно леке…
— Пълно — каза Фатс.
— Дейн го носи само заради братята Риордън — рече Кристъл.
Фатс харесваше невъзмутимия й тон и това, че приема необходимостта от нож заради наличната стара вражда и вероятността от насилие. Тъкмо в това се състои суровата реалност на живота; точно тези неща имат в действителност значение… а малко преди Арф да се появи у тях одеве, Гнездото врънкаше Теса да му даде акъл на каква хартия да отпечата предизборната си листовка — жълта или бяла…
— К’во ще кажеш за онова място? — предложи след време Фатс.
Вдясно от тях минаваше дълъг каменен зид, през чиито отворени порти се мяркаха зеленина и камъни.
— Хубаво — съгласи се Кристъл.
Беше влизала преди в гробищата — веднъж с Ники и Лиан; седнаха тогава на един гроб и си поделиха два кена с бира, малко притеснени от поведението си, а накрая някаква лелка им се развика и взе да ги обижда. На излизане Лиан я замери с един от празните кенове.
Но още по широката асфалтирана алея между гробовете Фатс реши, че е прекалено открито — надгробните камъни не осигуряваха почти никакво прикритие. После видя живия плет от кисел трън покрай далечния зид. Прекоси гробището по диагонал, а по петите го следваше Кристъл с пъхнати в джобовете ръце: проправяха си път между посипаните с дребни камъчета правоъгълници и напуканите надгробни камъни с нечетливи надписи. Гробището бе широко, просторно и добре поддържано. По някое време стигнаха до по-новите гробове със силно полирани черни мраморни плочи и позлатени надписи, по които се виждаха свежи цветя за наскоро починалите.
— Ти спи, а пък ние отиваме хей там, отсреща — каза Фатс при вида на тъмната пролука между бодливите разцъфтели в жълто храсти и гробищния зид.
Пролазиха на четири крака под тъмната сянка и седнаха върху пръстта, опрели гърбове в студения зид. Стройните редици на надгробните камъни се губеха в далечината между стеблата на храстите, но нямаше следа от жива душа. Фатс сви умело блънта с надеждата, че Кристъл го наблюдава и се впечатлява.