Тя обаче се беше загледала под свода от лъскави тъмни листа и си мислеше за Ан-Мари, която (според леля й Черил) била ходила на свиждане на Баба Кат в четвъртък. Ех, що не избяга от училище, че и тя да е там по същото време — щяха най-после да се запознаят. Колко пъти си беше фантазирала как ще срещне Ан-Мари и ще й каже: „Аз съм сестра ти“. В тези нейни фантазии Ан-Мари винаги посрещаше новината с огромна радост, след това двете се срещаха редовно и в крайна сметка Ан-Мари предлагаше на Кристъл да се пренесе при нея. А въображаемата Ан-Мари имаше чист и подреден дом като на Баба Кат, но много по-модерен. Напоследък Кристъл бе прибавила към фантазиите си и едно сладко розово бебенце в обшито с дантели кошче.
— Вземай — каза Фатс и подаде козчето на Кристъл.
Тя опъна, задържа за няколко секунди дима в дробовете си, а когато канабисът започна да упражнява вълшебството си, тя се размечта и чертите й омекнаха.
— Ти имаш ли изобщо братя и сестри? — попита го.
— Нямам — отговори Фатс и провери в джоба си да не е изгубил някъде презервативите.
Приятно замаяна, Кристъл му върна козчето. Фатс опъна яко и пусна няколко кръгчета.
— Осиновен съм — каза след известно време.
Кристъл се облещи:
— Осиновен ли каза?
С така притъпени и смекчени сетива не беше никак трудно да се довериш някому — всичко ставаше много по-лесно.
— И сестра ми е осиновена — рече Кристъл, учудена от съвпадението и щастлива, че й се удава възможност да говори за Ан-Мари.
— Ъхъ. Нищо чудно и аз да произхождам от семейство като твоето — каза Фатс.
Но Кристъл изобщо не го слушаше; избиваше я на приказки:
— Аз пък си имам по-голяма сестра и по-голям брат, Лиъм, но са ни ги отнели, преди да се родя.
— Защо? — попита Фатс.
Вниманието му изведнъж се заостри.
— Мама тогава живеела с Ричи Адамс — разправяше Кристъл. Опъна яко от джойнта и изпусна дима на дълга, тънка струя. — Пълен психопат. Излежава доживотна присъда. Убил някакъв. Пребивал и мама, и децата, но един ден дошли Джон и Сю и ги взели, после и от социалните се намесили и станало така, че ги оставили на Джон и Сю.
Пак опъна от фаса и се замисли за този период от своята предистория, окъпан в кръв, бяс и тъмнина. Чула бе разни неща за Ричи Адамс, най-вече от леля си Черил. Гасял цигарите си по ръцете на едногодишната Ан-Мари и така я ритал, че й спукал няколко ребра. Натрошил и лицето на Тери — лявата й скула си останала по-хлътнала от дясната. Зависимостта на Тери от дрогата се задълбочила катастрофално. Леля Черил съвсем равнодушно споменаваше решението двете деца — жертви на бруталност и немара — да бъдат отнети от родителите им.
„Нямаше начин да не стане“ — разправяше лелята.
Джон и Сю били някакви далечни, бездетни роднини. Кристъл нямаше ни най-малка представа къде и как влизат в сложното й родословно дърво, нито как бяха успели да уредят онова, което според Тери си било чисто похищение на децата. След куп разправии с властите, най-после им разрешили да осиновят двете деца. Тери, която останала с Ричи до самото му арестуване, така и не видяла повече Ан-Мари и Лиъм по не съвсем разбираеми за Кристъл причини; цялата история носеше съсиреците и гноящите рани на омразата и на непростими закани, забрани за приближаване и куп нови служители от „Социални грижи“.
— Кой е баща ти тогава? — попита Фатс.
— Бангър — каза Кристъл. После се напъна да се сети за истинското му име — Бари — измърмори, сякаш подозираше, че може и да бърка. — Бари Коутс. Ама аз ползвам фамилията на мама — Уидън.
През сладникавия тежък дим в главата й изплува бавно споменът за младия предозирал се мъртвец в банята на Тери. Върна джойнта на Фатс и облегна глава на зида, загледана към късчето небе с налепени по него тъмни листа.
А Фатс си мислеше за Ричи Адамс, който бил извършил убийство, и си правеше сметка, че и неговият биологичен баща може би в момента е в някой затвор — татуиран като Пайки, слаб и мускулест. И сравни наум Гнездото с този силен, суров, автентичен мъж. Знаеше, че са го отделили от биологичната му майка още като пеленаче, понеже беше виждал снимки, на които го е гушнала Теса — нежен като пиленце, с бяла плетена шапчица. Бил недоносен. Теса му беше споменала това-онова, без дори да я пита. Знаеше, че истинската му майка била съвсем млада, когато го родила. Нищо чудно да е била някоя като Кристъл — училищното колело, дето всеки го…