— „Ярвил енд Дистрикт Газет“ — допълни Хауърд. — Сега им пиша статия. И двете страни по спора — рече и взе да си закопчава ризата.
Тя си налагаше да не го слуша, но като чу името на вестника, възелът в стомаха й се стегна.
— Кога за последен път ти е изследвано кръвното, Хауърд? Доколкото виждам, последните ти данни са от преди повече от шест месеца.
— Нищо му няма. На лекарства съм.
— Няма да е лошо да го проверим все пак. Така или иначе, си дошъл.
Той въздъхна отново и нави измъчено ръкава си.
— Преди моята статия обаче ще пуснат тази на Бари. Предполагам, че знаеш, че и той им е пратил една. За „Фийлдс“.
— Знам — каза тя, противно на здравия си разум.
— Не ти ли се намира случайно някой екземпляр? Та да не повтарям нещо, което той вече е казал.
Пръстите й се разтрепериха леко върху маншета, който отказваше да залепне около ръката на Хауърд. Сне го и стана да го смени с по-голям.
— Нямам — каза, обърната с гръб към него. — Изобщо не съм я виждала.
Той наблюдаваше как стрелката се качва по сфигоманометъра, докато тя стиска помпичката със снизходителната усмивка на човек, свидетел на езически ритуал.
— Много е високо — каза му тя, след като стрелката отчете сто и седемдесет на сто.
— Ами аз най-редовно си вземам хаповете — заобяснява той, почеса се на мястото на сваления маншет и спусна ръкава на ризата. — Доктор Крофърд нищо не ми е казал.
Тя прегледа върху екрана списъка на предписаните му лекарства.
— Дали са ти амлодипи и бендрофлуметиазид за кръвното, нали така? И симвастатин за сърцето… но нямаш бета-блокер…
— Заради астмата — рече Хауърд и намести ръкава.
— … точно така… и аспирин. — Извърна се с лице към него. — Хауърд, най-големият фактор във всичките ти здравословни проблеми е прекомерното ти тегло. Изпращан ли си някога на диетолог?
— От трийсет и пет години имам гастроном — усмихна й се той. — Най-малко мен могат да ме учат кое става за ядене.
— Няколко промени в начина ти на живот обаче могат да доведат до коренна промяна. Ако успееш да свалиш някой…
С лек намек за намигване, той само подхвърли:
— Дай да не усложняваме нещата. Трябва ми само мехлем против сърбежите.
Като си изкарваше яда върху клавиатурата, Парминдер натрака рецепти за противогъбичен и стероиден крем, а след като се разпечатаха, ги връчи на Хауърд без нито една дума.
— Безкрайно съм благодарен — надигна се от стола си Хауърд, — и ти пожелавам прекрасен ден.
II
— Ти пък к’во искаш?
Спаруженото тяло на Тери Уидън изглеждаше още по-дребно в очертанията на входната й врата. Впила бе заприличалите на орлови нокти ръце в двете вертикални части на рамката, та да изглежда по-внушителна и да не пропусне никого. Беше осем часът сутринта и Кристъл току-що бе отвела Роби.
— Да си поговорим — отвърна сестра й. Широкоплещеста, с вид на мъжкарана, придаван й от белия елек и долнището от анцуг, Черил опъваше цигарата и наблюдаваше Тери през дима. — Баба Кат почина.
— К’во?
— Баба Кат почина — повтори по-силно Черил. — Ако на теб изобщо ти пука.
Тери обаче я чу още първия път. И новината така я блъсна в корема, че повтори въпроса си единствено от объркване.
— Да не си се пак нагърмяла? — взря се Черил в изпитото, празно лице.
— Еби си майката. Не съм.
И това беше самата истина. Тери не се беше бола сутринта — не беше ползвала от три седмици, ако трябваше да сме точни. Но не изпитваше никаква гордост от този факт и на кухненската стена нямаше календар с налепени по него звездички; и преди беше изкарвала по толкова дълго, че и по повече — по цели месеци, ако е за въпрос. Този път я беше улеснило и това, че Обо се беше запилял нанякъде през последните две седмици. Но инструментите й все още си бяха в старата тенекия от бисквити, а нуждата пламтеше като някой вечен огън в крехкото й тяло.
— Още вчера е умряла, но Даниела чак тая сутрин ми каза, да й еба майката — обясни Черил. — А пък аз се канех да й ходя на свиждане и днеска. На тая алчна кучка Даниела целта й е къщата. На Баба Кат къщата.
Тери отдавна не беше влизала в малката долепена къщичка на „Хоуп Стрийт“, но при думите на Черил в главата й се явиха ярки спомени за разните джунджурийки по шкафа и тюлените завеси. И си представи как Даниела пъха каквото й попадне по джобовете си и как рови из долапите.