Порцелановото конче беше съвсем различно: жълто, с черна грива и опашка.
— Подарявам ти го — каза й Баба Кат, а Тери разбра какво е това истински екстаз.
На четвъртата сутрин обаче се появи баща й.
— Идваш си у дома — обяви, а тя се ужаси от изражението му. — Няма да те оставя на тая шибана дърта крава. Няма начин. Няма начин, ти казвам, малка кучко такава.
Баба Кат се беше уплашила не по-малко от Тери.
— Недей, Майки — не спираше да блее.
Съседките занадничаха от прозорците. Баба Кат държеше Тери за едната й ръка, а баща й — за другата.
— Прибирай се веднага, ти казвам!
И насини едното око на Баба Кат. После завлече Тери в колата. А когато я вкара у дома им, взе да я удря и рита, където свари.)
— Да си виждала Обо? — провикна се Тери към съседката му от около петдесетина метра. — Дали се е върнал?
— Де да знам — рече съседката и й обърна гръб.
(А когато не я биеше, Майкъл правеше с Тери други неща, за които тя не можеше да говори. Баба Кат не се вясна повече. На тринайсетгодишна възраст Тери избяга, но не при Баба Кат — не щеше баща й пак да я намери. Но, така или иначе, я хванаха и я тикнаха в дома за безпризорни.)
Тери блъсна по вратата на Обо и зачака. Потропа втори път, но пак никой не й отвори. Отпусна се отчаяно на горното стъпало, разтрепера се и се разрида.
Две избягали от час момичета от училището „Уинтърдаун“ я изгледаха.
— Майката на Кристъл Уидън — рече едното на висок глас.
— Проститутката ли? — попита другата с все сила.
От рев Тери така и не намери сили да ги напсува. А двете момичета се изгубиха по пътя сред пръхтене и кикот.
— Курва! — провикна се едната от следващия ъгъл.
III
Гавин можеше да покани Мери и в офиса си да обсъдят последните писма, разменени със застрахователното дружество, но предпочете все пак да я посети у дома й. При това се постара да не си насрочва за всеки случай никакви други срещи за късния следобед — току-виж го поканила да остане и да похапне с нея, а тя беше фантастична готвачка.
Инстинктивното му отдръпване от голата й скръб се бе разсеяло в течение на редовните им контакти. Мери открай време му беше симпатична, но бледнееше пред Бари, когато попаднеха в една компания. При все че тя с нищо не показваше да има нещо против поверената й второстепенна роля; напротив, сякаш изпитваше удоволствие от възможността да разкрасява фона, да се смее весело на шегите на Бари и изобщо да се радва на това, че са заедно.
Понеже Гавин се съмняваше, че Кей се е примирявала някога с вменена й роля на втора цигулка. Докато сменяше нервно скоростите по стръмната „Нърч Роу“, Гавин реши, че Кей би се вбесила и от най-слабия намек, че би следвало да промени поведението си или да потисне възгледите си в името на удоволствието, щастието или самоувереността на своя партньор.
Съмняваше се да е имал в миналото толкова нещастни взаимоотношения като сегашните. Дори в предсмъртните гърчове на аферата му с Лиза се бяха наблюдавали временни примирия, весели моменти и внезапни затрогващи спомени за отминали добри времена. А ситуацията с Кей беше военновременна. Дотолкова, че понякога той не се сещаше, че помежду им трябва да съществува някаква нежност; а и тя изобщо дали го харесва поне мъничко?
Най-лошата им кавга по телефона стана в утрото след вечерята у Майлс и Саманта. В един момент Кей затръшна слушалката на Гавин и в продължение на двайсет и четири часа той живя с мисълта, че взаимоотношенията им са свършили, и въпреки че точно това желаеше, почувства по-скоро страх, отколкото облекчение. Във фантазиите му Кей просто изчезна обратно в Лондон, а в действителност тя се беше обвързала с Пагфърд с работата си и със записаната в „Уинтърдаун“ дъщеря. Така че съществуваше перспективата все някога да се срещнат из малкото градче. Нямаше да се учуди, ако разбереше, че тя вече е почнала да трови кладенеца с клюките против него; представи си как повтаря някои от нещата, които му беше казала по телефона, пред Саманта или пред оная досадна клюкарка в гастронома, от която му настръхваше кожата.
Изтръгнах дъщеря си от средата й, зарязах работата си и се пренесох заради теб, а ти ме третираш като проститутка, на която може и да не плащаш.
Мнозина биха казали, че е постъпил неправилно. И може би наистина не се беше държал както следва. Сто на сто се е стигнало до критичен момент, в който е трябвало да отстъпи, но той го е пропуснал.