Така че Гавин прекара целия си уикенд в разсъждения как би се чувствал човек, ако го възприемат като лошия. За пръв път изпадаше в подобно положение. След като Лиза го заряза, всички се държаха с него мило и съчувствено, особено Феърбрадърови. Чувството за вина и ужас го преследва неотлъчно чак до неделя вечерта, когато се предаде и позвъни на Кей да й се извини. С което се върна на положението, в което не желаеше да бъде, и за всичко това виновна му беше Кей.
Паркира колата на алеята пред къщата им, както беше правил десетки пъти, когато Бари беше още жив, и се отправи към входната врата. Направи му впечатление, че някой бе окосил ливадата след последното му идване. Мери му отвори почти в мига, в който позвъни.
— Здравей, какво… Какво има, Мери?
Цялото й лице беше мокро, очите й бяха пълни със сълзи, блестящи като диаманти. Тя преглътна един-два пъти, завъртя глава и докато се усети, Гавин се озова стиснал я в обятията си на самия праг.
— Мери? Случило ли се е нещо?
Усети я как кимна. И бидейки съвсем наясно с това, че се виждат отвсякъде, и от улицата зад гърба му, Гавин успя да я натика обратно в къщата. Усещаше я дребна и крехка в ръцете си; пръстите й го стискаха, а лицето й се беше забило в палтото му. Отпусна куфарчето си с максимално внимание, но то тупна на пода и я принуди да се отдръпне назад и да закрие с ръце задъханите си уста.
— Извинявай… извинявай… о, боже мой, Гав…
— Какво е станало?
Гласът му звучеше различно от нормалното: категорично, заповеднически, така както Майлс говореше понякога в службата при възникването на някоя криза.
— Някой е сложил… Не знам… Някой е сложил на Бари…
Привика го в домашния кабинет — разхвърлян, занемарен, но уютен, с някогашните гребни трофеи на Бари по етажерките и с голяма, поставена в рамка на стената, снимка на осем тийнейджърки с победоносно вдигнати във въздуха юмруци и с медали на шиите. И му посочи с треперещ пръст екрана на компютъра. Без дори да си съблече палтото, Гавин седна на стола и се вгледа във форума на уебсайта на пагфърдския общински съвет.
— Отбих се сутринта през гастронома и Морийн Лоу ми каза, че на сайта имало куп съобщения със съболезнования… и се канех да пиша и аз, да благодаря на всички. И тогава… виж…
Той го забеляза в същия момент: Саймън Прайс — недостоен за съветник, постнато от Призрака_на_Бари_Феърбрадър.
— Ама че безобразие! — възмути се Гавин.
А Мери пак избухна в плач. На Гавин му идеше отново да я прегърне, но се боеше да го стори тук — точно в тази уютна стаичка, така препълнена с Бари. Позволи си компромисен жест: хвана я за тънката китка и я преведе през преддверието до кухнята.
— Имаш нужда да пийнеш нещо — рече й с онзи непознат му силен и заповеднически тон. — Майната му на кафето. Къде имаш нещо със силен градус?
И изведнъж се сети, още преди да беше успяла да му отговори — достатъчно пъти бе наблюдавал как Бари вади бутилките от шкафа; така че й смеси малък джин с тоник, понеже само това я беше виждал да пие преди вечеря.
— Ама, Гав, още е четири следобед.
— Майната му — изрече новият глас на Гавин. — Изгълтай го.
През хлиповете й изби някакъв неуравновесен смях; пое чашата от ръката му и отпи. А той й поднесе кухненската ролка да си обърше лицето и очите.
— Много си мил, Гав. Ти няма ли също да пийнеш? Кафе или… или бира? — попита и пак пусна лек смях.
Той си донесе една бутилка от хладилника, съблече си палтото и седна насреща й на острова в средата на стаята. По едно време, след като изпи повечето от джина си, тя пак стана спокойна и тиха, каквато си я знаеше.
— Кой, мислиш, го е направил? — попита тя.
— Само някое отвратително копеле може да го направи — каза Гавин.
— Започна борбата за мястото му в съвета. И пак цялата разправия е около „Фийлдс“. И изведнъж той пак се явява и изказва мнение. Призракът на Бари Феърбрадър. Възможно ли е наистина да е той и да пише във форума?
Понеже не му стана ясно дали тя се шегува, или не, Гавин се ограничи с лека усмивка, която при нужда можеше мигновено да премахне.
— Много бих се радвала, ако той наистина се притеснява, където и да се намира, за мен и за децата. Но се съмнявам. Бас държа, че и сега най се притеснява за Кристъл Уидън. Знаеш ли какво вероятно щеше да ми каже, ако беше тук в момента?