— Майка ми познаваше някогашния им род — уведоми Хауърд Саманта, на която споменатият факт отдавна бе известен. — Били съседи на „Хоуп Стрийт“, Самата Кат била, общо взето, свястна жена. Домът й винаги блестял от чистота, а и тя работела почти до седемдесетгодишна възраст. Наистина Кат Уидън била стожер на обществото, независимо на какво е заприличало семейството й оттогава.
Хауърд обичаше да отдава всекиму заслуженото.
— Мъжът й останал безработен след закриването на стоманодобивния комбинат. Пияница от класа. Не бих казал, че на Кат животът й е бил лесен.
Саманта с голям труд запазваше израз на заинтересуваност, но за неин късмет Морийн го прекъсна.
— А пък от „Газет“ са подбрали доктор Джаванда! — изкудкудяка. — Представяте ли си на нея какво й е сега, като е на мушката им! Щото роднините й са бесни, а и как няма да са, като е била зарязана сам-сама цели три дни у тях си. Ти познаваш ли я, Хауърд? Някоя си Даниела Фаулър?
Шърли рипна и излезе гневно от стаята по престилка. А Саманта, подсмихвайки се, надигна чашата с вино.
— Да помислим, да помислим — каза Хауърд. Гордееше се с това, че познава едва ли не всеки жител на Пагфърд, макар повечето по-нови поколения от фамилията Уидън да бяха по-скоро част от Ярвил. — Не може да е дъщеря, понеже Кат имаше четирима синове. По-вероятно е да е внучка.
— Та тя настоява за разследване на случая — обяви Морийн. — Е, нямаше как да не се стигне дотук. Направо си беше писано. Лично аз дори съм изненадана, че не стана по-рано. Като помня как доктор Джаванда не предписа антибиотик на сина на Хъбърдови, та се наложи да лежи в болница от астма. Имате ли представа дали изобщо е практикувала в Индия, или…?
Шърли, която слушаше от кухнята и бъркаше соса, се подразни, както винаги, от начина, по който Морийн монополизираше разговора — или поне така формулираше Шърли нещата пред себе си. Зарече се да не се връща в дневната, докато Морийн не свърши приказките, и се отби в кабинета да провери предупредил ли е някой, че ще отсъства от следващото заседание на общинския съвет; понеже тя, като секретарка, вече съставяше дневния ред.
— Хауърд! Майлс! Бързо елате да видите!
Гласът на Шърли бе загубил обичайната си мека напевност и прозвуча пронизително.
Хауърд пристигна, поклащайки се, от всекидневната, следван от все още костюмирания след работа Майлс. Морийн закова като ловджийска хрътка кървясалите си очи под провисналите силно гримирани клепачи право в рамката на вратата; настървението й да разбере какво е открила или видяла Шърли буквално можеше да се докосне. Пръстите на Морийн — куп подути кокалчета, покрити с прозрачна петниста като на леопард кожа — плъзгаха разпятието и брачната й халка по верижката около врата й. Дълбоките бръчки, които се спускаха от ъгълчетата на устните й чак до брадичката, я караха да прилича, според Саманта, на куклата на някой вентрилок.
Защо си вечно тук?, попита Саманта силно наум по-възрастната жена. Колкото и да съм самотна, не мога да си се представя да живея в джоба на Хауърд и Шърли.
На Саманта буквално й се повдигна от отвращение. Идеше й да грабне прекалено топлата стая и така да я мачка в ръце, че да натроши на парченца и порцелановите съдове в чест на годишнините на кралските особи, и газовата камина, и поставените в позлатени рамки снимки на Майлс; после да запокити като някакъв небесен гюлетласкач цялата тази разруха заедно със затиснатата и пищяща в нея сбръчкана и изрисувана Морийн право към залеза. Във въображението й цялата изпонатрошена всекидневна и намиращата се в нея проклета бабичка прелетяваха през небосвода и накрая падаха в безбрежния океан, а Саманта оставаше сама, да се радва на спокойствие на безкрайния покой на вселената.
Прекарала бе поредния ужасен следобед, през който бе провела поредния плашещ я разговор със счетоводителя си, при все че на връщане с колата от Ярвил не успя да се сети за кой знае какви подробности. Щеше й се да се разтовари, като разкаже всичко на Майлс, но той само пусна куфарчето си на пода, разхлаби вратовръзката в преддверието и попита:
— Нали още не си почнала да готвиш за вечеря?
Подуши демонстративно въздуха, после сам си отговори:
— Е, не си. Което е чудесно, понеже сме канени у мама и татко. — И преди тя да изпротестира, обяви рязко: — Без никаква връзка със съвета. Ще обсъждаме как да посрещнем шейсет и петия рожден ден на татко.