Гневът й дойде едва ли не като облекчение, понеже замести притесненията и страховете й. Последва Майлс до колата, стиснала в обятията си чувството, че злоупотребяват с добрината й. Та когато на ъгъла с „Евъртри Кресънт“ той най-сетне се сети да я попита: „Как ти мина денят?“, тя му отговори:
— По абсолютно шибан фантастичен начин.
— Какво ли толкова е станало? — наруши тишината във всекидневната Морийн.
Саманта сви рамене. Типична Шърлина работа — вика само мъжете, а оставя жените в неведение; но пък и Саманта няма никакви намерения да направи кеф на свекърва си, като прояви и най-малък интерес.
Слонските стъпки на Хауърд изскърцаха по застланото с пътека дюшеме на преддверието. На Морийн ченето й беше провиснало от нетърпение.
— Бре, бре, бре! — прогърмя гласът на намъкващия се в дневната Хауърд.
— Проверявах на сайта на съвета дали ще има отсъстващи от заседанието — разправяше леко задъханата Шърли, която вървеше по петите му.
— Някой е качил обвинения спрямо Саймън Прайс — каза Майлс на Саманта, като се промуши покрай родителите си и се нагърби с ролята на конферансие.
— Какви обвинения? — запита Саманта.
— Прибирал крадени вещи — обяви Хауърд, твърдо връщайки се в центъра на вниманието, — и мамел шефовете си в печатницата.
Саманта отбеляза с удоволствие собствената си невъзмутимост. Имаше само най-бегла представа кой е този Саймън Прайс.
— Публикувани са под псевдоним — продължаваше Хауърд, — и то доста безвкусен такъв.
— Неприличен ли? — полюбопитства Саманта. — Нещо от рода на „Големия дебел хуй“ ли?
Смехът на Хауърд прокънтя из помещението, Морийн изпищя превзето от възмущение, но Майлс се смръщи, а Шърли доби вбесен вид.
— Е, не чак дотам, Сами, не — възпря я Хауърд. — Но са се нарекли „Призрака на Бари Феърбрадър“.
— О — каза Саманта и усмивката й се изпари.
Това вече беше прекалено. Все пак тя лично се бе намирала в линейката и беше гледала как набучват игли и тръбички в колабиралото тяло на Бари; тя лично бе присъствала на смъртта му под пластмасовата кислородна маска; помнеше как Мери се бе впила в ръката му, как стенеше и хлипаше.
— Това вече е гадно — заяви Морийн с отсенки на радост в жабешкия й глас. — Грозно е да пъхаш думи в устата на мъртвец. Да злоупотребяваш с чуждо име. Не е редно.
— Никак — потвърди Хауърд. Прекоси почти разсеяно стаята, взе бутилката вино и се върна да налее празната чаша на Саманта. — Но, изглежда, има някой на този свят, който не го е еня за добрия вкус, стига да елиминира Саймън Прайс като конкурент.
— Но като се замислиш, татко — намеси се Майлс, — не е ли по-логично да се нахвърлят на мен, а не на Прайс?
— А ти откъде знаеш, че не са, Майлс?
— В смисъл? — реагира светкавично Майлс.
— В смисъл — поде Хауърд, събрал върху себе си фокуса на всички очи, — че преди две-три седмици получих анонимно писмо за теб. Без нищо конкретно. Просто пишеше, че си недостоен да заемеш мястото на Феърбрадър. Никак не бих се изненадал, ако излезе, че и то е от същия автор. Нали усещаш общата им тема — Феърбрадър?
Саманта попрекали с ентусиазма при надигането на чашата си, та от двете страни на брадичката й се стекоха струйки вино — точно там, където след време щяха да се появят и нейните бръчки като на куклата на вентрилок. Обърса ги с ръкава си.
— И къде е това писмо? — попита Майлс, стремейки се да не изглежда разстроен.
— Пуснах го в шредера. Беше анонимно, така че не се брои.
— Не искахме да те притесняваме, скъпи — добави Шърли и потупа ръката на Майлс.
— Но, изглежда, нямат нищо конкретно срещу теб — успокои сина си Хауърд, — иначе щяха да изложат компромата си така, както са постъпили с Прайс.
— Жена му на Саймън Прайс е прекрасно момиче — каза Шърли с лека нотка на съжаление. — Дори мъжът й да е участвал в разни шашми, съмнявам се Рут да е знаела. Тя ми е приятелка от болницата — поясни Шърли на Морийн. — Извънщатна медицинска сестра.
— Няма да е първата съпруга, която не е надушила какво става под носа й — сряза я Морийн, надцаквайки вътрешната й осведоменост с житейската си мъдрост.
— Абсолютно нахалство: да използват името на Бари Феърбрадър! — продължи Шърли, като се престори, че не я е чула. — Без изобщо да си дадат сметка как това би наранило вдовицата му, семейството му. Важни са само собствените им цели и в тяхно име всичко са готови да пожертват.