— Да — чуруликаше Шърли. — Да…
Намираща се най-близко до слушалката, Саманта чуваше другата жена, но не успяваше да схване думите й.
— Ама как така…?
Ченето на Морийн пак бе провиснало, та приличаше на някакво древно пиле — или евентуално на птеродактилче — зяпнало гладно за сдъвканата вест.
— Да, миличка, разбирам те… не, не би трябвало да ме затрудни… не, не, аз ще му обясня на Хауърд. Не, изобщо не ме притесняваш.
Лешниковите й очички не помръдваха от огромните, изскочили сини очи на Хауърд.
— Рут, скъпа — казваше Шърли, — не ща никак да те притеснявам, но случайно да си влизала днес в уебсайта на съвета?… Ами… не е никак приятно, но мисля, че е редно да ти го кажа… някой е качил нещо гадно по адрес на Саймън… да, да, и аз мисля, че ще е най-добре ти сама да си го прочетеш. Не бих желала… да, миличка. Добре. Надявам се да се видим в сряда. Да. Довиждане.
И Шърли остави слушалката.
— Не знаеше — заключи Майлс.
А Шърли му потвърди с глава.
— Тогава за какво се обаждаше?
— За сина си — обърна се Шърли към Хауърд. — Новият ви общ работник. Имал алергия от фъстъци.
— Браво бе — рече Хауърд. — И той тръгнал да работи в гастроном.
— Питаше дали ще е удобно да държите в хладилника спринцовка с адреналин, в случай че му стане нещо — продължи Шърли.
Морийн подсмъркна.
— Те, децата, какви ли не алергии имат напоследък.
Голата ръка на Шърли все още беше върху слушалката. Надяваше се подсъзнателно да усети как по линията от „Хилтоп Хаус“ надолу се стичат трусове.
V
Рут стоеше сама в осветената от лампата всекидневна, все още стиснала току-що положената върху вилката телефонна слушалка.
„Хилтоп Хаус“ бе малка и компактна стара постройка, в която присъствието на всеки от четиримата членове на семейство Прайс бе лесно доловимо по гласовете и стъпките им и по неприглушените звуци на отварящи се и затварящи се врати. По съскането и тракането на стария бойлер под стълбите Рут определи, че съпругът й е все още под душа. Изчакала бе Саймън да пусне горещата вода, преди да позвъни на Шърли, притеснена да не си помисли той, че дори молбата й по отношение на спринцовката „Епипен“ може да се смята за общуване с врага.
Семейният компютър стоеше в ъгъла на всекидневната, да му е под око на Саймън, та да е сигурен, че никой не навърта големи сметки зад гърба му. Рут пусна слушалката и се отправи към клавиатурата.
Чакането да се появи сайтът на пагфърдския съвет й се стори безкрайно. Намести с треперещи пръсти очилата си за четене върху носа и заразглежда разните страници. Най-после попадна и на форума, където името на съпруга й буквално й се навря в очите с ужасния си черен шрифт на белия фон: Саймън Прайс — недостоен за съветник.
Кликна два пъти върху заглавието, появи се целият абзац и тя го прочете. Светът наоколо й взе да се върти.
— Боже мили — прошепна.
Бойлерът бе престанал да трака. Саймън сигурно вече си обличаше пижамата, която бе оставил да се стопли върху радиатора. Предварително бе пуснал завесите на всекидневната, бе включил аплиците и бе запалил камината, та като слезе, да се опъне на дивана и да гледа новините.
На Рут й беше пределно ясно, че няма как да не му каже. Изключено бе да си премълчи и да го остави сам да го открие: нямаше начин да го таи в душата си. Незнайно защо, изпитваше ужас и чувство за вина.
Чу го как слезе на бегом по стълбите, преди да се появи на вратата в синята си памучна поплинена пижама.
— Сай — прошепна му.
— Какво има? — мигновено се подразни той.
Ясно му стана, че се е случило нещо — че предстои напълно да се провали намисленото изтягане пред камината и телевизионните новини.
Посочи му монитора, затиснала с ръка устата си като малко момиченце. Ужасът й го зарази. Отиде и се втренчи в екрана. Четенето го затрудняваше. Оглеждаше най-внимателно, най-старателно всяка дума и всеки ред.
А като свърши, застина неподвижен и взе да предъвква видяното и да прехвърля наум списъка на възможните доносници: дъвчещия дъвка електрокарист, когото заряза във „Фийлдс“, когато прибираха новия компютър; Джим и Томи, които тайно вършеха уредените от него частни услуги срещу заплащане в брой на ръка. Сто на сто някой от печатницата се е раздрънкал. В гърдите му гневът се сблъска със страха и се получи експлозивна реакция.