Отиде до основата на стълбището и се провикна:
— Ей, вие двамата! ВЕДНАГА слизайте!
Ръката на Рут още беше пред устата й. Прищя му се най-садистично да я махне с удар оттам, да й каже да се стегне, майка й д’еба, та нали той е затънал в лайната, а не тя.
Андрю слезе пръв, следван от Пол. Андрю забеляза герба на пагфърдския общински съвет на екрана и ръката пред устата на майка му. Докато пристъпваше бос по стария мокет, имаше чувството, че извършва свободно падане със строшен асансьор.
— Някой — обяви Саймън с втренчен в синовете му поглед — се е разприказвал за неща, които съм споменал в тая къща.
Пол беше слязъл с тетрадката си за упражнения по химия и сега я стискаше като молитвеник. А Андрю не откъсваше очи от баща си, стараейки се да запази изражението си на смесица от объркване и любопитство.
— Искам да знам кой е разправял по хората, че имаме краден компютър — изсъска Саймън.
— Не съм аз — каза Андрю.
Пол гледаше малко тъпо в баща си, мъчейки се да смели въпроса му. Андрю се замоли наум брат му да проговори най-сетне. Защо беше толкова муден в приказките си?
— Е? — изръмжа Саймън по посока на Пол.
— Мисля, че не съм…
— Мислиш, че не си? Мислиш, че не си казал никому, така ли?
— Ами мисля, че никому не съм…
— Ау, колко интересно — рече Саймън, докато крачеше напред-назад пред Пол. — Страшно интересно.
И с един удар изби тетрадката на Пол от ръцете му.
— Напъни си трътката бе, лайнар никакъв — изръмжа. — Напъни си тъпото мозъче. Споменавал ли си пред някого, че имаме краден компютър?
— Не, че е краден — заоправдава се Пол. — На никого не съм казвал… изобщо не съм споменавал, че имаме нов компютър.
— Ясно — каза Саймън. — Новината, значи, се е разпространила от само себе си, като магия, така ли?
И посочи екрана.
— Някой си е отворил плювалника! — кресна. — Щото в интернет го пише, да му еба майката! А пък аз ще имам луд късмет, ако… не… ме… изхвърлят… от… работа!
И при всяка от последните шест думи удряше Пол по главата с юмрук. Пол се сви и отдръпна назад; от лявата му ноздра се процеди черна течност — по няколко пъти седмично получаваше кръвотечение от носа.
— Ами ти ма? — изрева Саймън към жена си, която се бе смразила до компютъра с ококорени иззад очилата очи и с притисната като яшмак длан върху устата. — Да не си клюкарила ти, д’еба мама ти?
Рут отпуши устата си.
— Не съм, Сай — прошепна. — Единствено на Шърли споменах, че имаме нов компютър… но тя никога…
Ох, глупава жено, тъпа шибана жено, за какво му го рече това?
— Какво, какво? — попита тихичко Саймън.
— Само на Шърли споменах — заскимтя Рут. — Но не й казах, че е краден, Сай. Стана дума само, че си го донесъл у дома…
— Ами да! Само тя го е направила, мамка й мръсна! — изрева Саймън, а гласът му се покачи в писък. — Нейният шибан син се кандидатира за вакантния пост, а за нея това е добре дошло, за да ми види сметката!
— Ама точно тя ми го каза преди малко, Сай. Щеше ли да ми каже, ако тя…
Той скочи към нея и я зашлеви по лицето — точно така, както му идеше да го направи още като видя тъпата й наплашена физиономия; очилата й се завъртяха във въздуха и се разбиха в етажерката с книги; изтресе я втори път и тя се блъсна в компютърната маса, която с такава гордост беше закупила с първата си месечна заплата от „Саутуест Дженерал“.
Андрю се беше зарекъл: задвижи се като в забавен каданс, а всичко наоколо му се струваше студено, лепкаво и леко нереално.
— Няма да я удряш — рече и се напъха между двамата си родители. — Да не си…
Предният му зъб разцепи устната му, запратена насреща му от пестника на Саймън, а самият той падна възнак на проснатата върху клавиатурата му майка; Саймън замахна повторно, но успя да удари само вдигнатите пред лицето ръце на Андрю; големият му син се мъчеше да стане от рухналата, драпаща майка, а пощурелият Саймън ги удряше, където свари…
— Ти ли ще ми кажеш какво да правя бе, сополанко насран, пикливо копеленце такова…
Андрю се свлече на колене, за да се измъкне, при което Саймън го изрита в ребрата. Чу как Пол моли безсилно баща им: „Недей!“.
Кракът на Саймън полетя отново към гръдния му кош, но Андрю успя да се извърти; пръстите на Саймън се забиха в зиданата камина и той изведнъж започна най-абсурдно да вие от болка.