Положи пръсти върху клавиатурата и се извърна към Андрю:
— Как да го махна?
— Какво?
— Нали ти учиш тия шибани компютри бе? Кажи сега как да го махна!
— Не можеш… не е възможно — отвърна Андрю. — Трябват ти администраторски права.
— Ами задай си ги тия права де — каза Саймън, скочи от въртящия се стол и направи знак на Андрю да седне.
— Не мога да стана админ — каза Андрю. Страх го беше, че Саймън се помпа за повторен рунд насилие. — Не знам нито потребителското име, нито паролата.
— Абе ти изобщо за какво ставаш, питам се?
Куцукайки покрай Андрю, Саймън така го удари в средата на гръдната му кост, че пак го запрати към камината.
— Дай ми тоя телефон! — кресна на жена си и пак седна на креслото.
Рут взе телефона и го пренесе през стаята. Той го грабна от ръцете й и набра някакъв номер.
Андрю и Рут изчакаха смълчани Саймън да се обади първо на Джим, после и на Томи — двамата, с които изпълняваше поръчките след работно време в печатницата. Бесът му и подозрителността му към двамата му съучастници бяха предадени по линията под формата на сбити, кратки изречения, изпълнени с псувни.
Пол още го нямаше. Сигурно се мъчеше да спре кървенето от носа си или по-вероятно не смееше да се върне. Което според Андрю не беше никак разумно. Никой нямаше право да излиза без разрешението на Саймън.
След като приключи с разговорите, Саймън върна безмълвно телефона на Рут и тя бързо го отнесе обратно на стойката му.
А Саймън мислеше. През цялото време удареният му палец пулсираше, потеше се от жегата от камината, обливаше се в безсилен бяс. Боят, който бе хвърлил на жена си и сина си, ни най-малко не го притесняваше; сполетяло го бе нещо ужасно и бе напълно естествено ядът му да експлодира спрямо най-близките му; такъв е животът. А пък и тъпата кучка Рут, така или иначе, си беше признала, че е казала на Шърли…
В момента Саймън изграждаше своята верига от доказателства, така както според него се бяха случили. Някой путьо (а лично той подозира най-много оня дъвчещ електрокарист, който гневно го бе изгледал, когато Саймън го заеба във „Фийлдс“) се е раздрънкал по негов адрес пред Молисънови (което, колкото и нелогично да бе, се връзваше някак си с признанието на Рут, че е споменала за компютъра пред Шърли), при което те (Молисънови, властните на деня, мазните и подлите, треперещи да не изпуснат властчицата си) веднага са качили онова нещо на своя уебсайт (фактът, че сайтът се управлява от оная дърта крава Шърли, окончателно затвърди теорията му).
— Само твоята шибана приятелка го е направила, мамичката й — рече Саймън на ревящата му съпруга с треперещите джуки. — Тая шибана Шърли. Изключено е да е някой друг. Какво ли не би дала да ме махне, само и само да не преча на сина й. Тя е и никой друг.
— Но, Сай…
Мълчи ма, тъпа краво, млъкни, каза си наум Андрю.
— Ти още ли си на нейна страна ма? — изрева Саймън и понечи пак да стане.
— Не! — изпищя Рут, при което той се отпусна в креслото, благодарен, че не му се налага да натоварва пак туптящия от болка крак.
Управата на „Харкърт-Уолш“ хич няма да се зарадва, като чуе за извънредните поръчки, мислеше си Саймън. А нямаше да се учуди и ако гадните полицаи наминеха да хвърлят око на компютъра. Изпълни го стремеж към незабавни действия.
— Ти там! — посочи с пръст Андрю. — Изключваш тоя компютър и прибираш всичко — и кабели, и каквото друго има там. И идваш с мен.
VI
Неща, отречени и недоизказани, неща, скрити и маскирани.
Калната река Ор се пенеше над останките от крадения компютър, изхвърлен в полунощ от стария каменен мост. Саймън се яви на работа, накуцвайки заради счупения си пръст, и разправяше на всички, че се е хлъзнал по градинската пътека. Рут наложи лед на контузиите си и ги прикри неумело с помощта на стара тубичка с фон дьо тен; устната на Андрю хвана коричка като на Дейн Тъли, а носът на Пол протече наново в автобуса, та му се наложи още с пристигането си да отиде при училищната медицинска сестра.
Излязлата на пазар в Ярвил Шърли Молисън успя да отговори на многократните търсения по телефона от страна на Рут чак късно следобед, а по това време синовете на Рут вече се бяха прибрали от училище. Андрю изслуша едната страна на разговора им от най-долните стъпала пред всекидневната. Ясно му беше, че Рут се мъчи да разреши проблема, преди Саймън да се е върнал, тъй като не беше никак изключено Саймън да дръпне слушалката от ръката й и да започне да крещи на приятелката й и да я псува.