Заличаването на постинга обаче не стигаше, за да премахне съдържанието му от съзнанието на онези, които страстно се вълнуваха от предстоящата надпревара за мястото на Бари. Парминдер Джаванда бе вече копирала посланието по адрес на Саймън Прайс върху собствения си компютър и непрекъснато го отваряше: изследваше всяко изречение поотделно така, както следовател оглежда влакънцата по труп, в търсене на следи от литературната ДНК на Хауърд Молисън. Колкото и да се беше старал да прикрие силно характерната си фразеология, нямаше как да не й се набият на очи надути фрази от рода на „бележи постижения в минимализиране на разходите“ и „да е полезен на съвета с многобройните си важни контакти“.
— Минда, ти просто не го познаваш този Саймън Прайс — каза Теса Уол. Двамата с Колин вечеряха със съпрузите Джаванда в кухнята на „Старият дом на свещеника“, а Парминдер ги подбра едва ли не от прага по въпроса за постинга. — Ужасно неприятна личност е, способен да разстрои когото си иска. Най-честно ти казвам: според мен не е Хауърд Молисън. Не мога да си го представя той да направи нещо толкова очебийно.
— Не се заблуждавай, Теса — отвърна Парминдер. — Хауърд ще преобърне земята, само и само да изберат Майлс. Бас държа, че следващият ще е Колин.
Теса забеляза как кокалчетата на Колин побеляха около вилицата и се ядоса на Парминдер, че приказва, без да обмисля предварително думите си. Та нали тя най-добре от всички знае в какво състояние е Колин. Нали тя му предписва прозака.
Седналият на края на масата Викрам мълчеше, а красивото му лице бе възприело естествена леко язвителна усмивка. Като всички други добре изглеждащи мъже, и Викрам въздействаше заплашително на Теса. Колкото Парминдер беше сред най-добрите й приятелки, толкова малко познаваше Викрам, който работеше извънредни часове и участваше много по-малко от съпругата си в делата на Пагфърд.
— Нали ти казах вече за дневния ред? — продължи да приказва Парминдер. — За следващото заседание. Той предлага да излезем с декларация за „Фийлдс“, която да внесем в ярвилската комисия, занимаваща се с преразглеждането на административните граници, а така също и резолюция относно изгонването на клиниката за наркомании от сегашната им сграда. Бърза да прокара всичко това, докато мястото на Бари е незаето.
През цялото това време Парминдер току скачаше от масата да носи разни неща, отваряше повече врати на шкафове, отколкото бе необходимо, разсейваше се и забравяше докъде е стигнала. Викрам следеше всяко нейно движение изпод гъстите си мигли.
— Обадих му се аз снощи на Хауърд — разправяше Парминдер — и му викам, че преди да гласуваме по такива важни въпроси, следва да изчакаме да се попълни бройката на съветниците. А той се изсмя, че нямало време за чакане. От Ярвил настоявали да чуят мнението ни преди началото на прегледа на границите. Мен ако ме питате обаче, него го е страх да не спечели Колин мястото на Бари, защото тогава много трудно ще си прокара мнението. Вече писах имейли на всички, които очаквам да гласуват с нас, с надеждата да го притиснем да отложи гласуванията поне до по-следващото заседание…
— „Призрака на Бари Феърбрадър“ — добави задъхано Парминдер. — Копеле мръсно. Да се възползва от смъртта на Бари, че да го победи. Е, няма да стане, ако ще да пукна.
На Теса й се стори, че устните на Викрам потрепнаха. Старите пагфърдци, предвождани от Хауърд Молисън, поначало прощаваха на Викрам същите прегрешения, които не можеха да забравят, когато принадлежаха на жена му — кафявия цвят на кожата, бързата мисъл и заможността (и в които ноздрите на Шърли Молисън вечно надушваха леко злорадство). А това не бе никак справедливо, ако питаха Теса: та нали Парминдер вреше и кипеше във всички пагфърдски дейности — училищни тържества и панаири на печивата за набиране на средства, местната клиника и общинския съвет, — и какво печелеше от това? Непреклонната омраза на старата пагфърдска гвардия. А в същото време ласкаеха и превъзнасяха, и говореха със собственическо одобрение за Викрам, който рядко се включваше или участваше в каквото и да било.
— Молисън страда от мания за величие — рече Парминдер, побутвайки нервно храната из чинията си. — Той е и грубиян, и грандоман.
Викрам положи ножа и вилицата си и се облегна на стола:
— В такъв случай защо се задоволява да е председател на общинския съвет, а не се кандидатира за окръжния?
— Защо ли? — озъби се Парминдер. — Защото за него Пагфърд е епицентърът на вселената. — Не разбираш ли? Не би сменил председателството на пагфърдския общински съвет дори ако му предложеха да стане министър-председател. Пък и за какво му е да се натиска да влиза в ярвилския съвет? Нали и там си има свой човек — Обри Фоли — който да прокарва важните точки. Затова сега са се настървили за тоя преглед на административните граници. И работят ръка за ръка.