— Колин — тихичко го позова Теса; Викрам питаше дали да му налее още вино.
Много добре знаеше тя какво става зад това голямо, извито чело — не конкретно, но като тема, която го тревожеше постоянно от години. И си даваше сметка, че Колин просто не може другояче — такъв си е. Преди много години бе прочела една строфа на У. Б. Йейтс и бе отчела колко е истинна: „Неописуема мъка е скрита в сърцето на обичта“. Тогава се засмя на прочетеното и погали страницата, тъй като осъзна и че обича Колин, и че състраданието оформя голяма част от обичта й.
На моменти обаче търпението й се изчерпваше. Понякога и самата тя се нуждаеше от малко внимание и насърчение. Когато потвърдиха диагнозата й, че има диабет тип 2, Колин изпадна, както се и очакваше, в пълна паника, но след като успя най-после да го убеди, че не я заплашва скорошна смърт, се слиса от скоростта, с която той заряза темата и отново се потопи напълно в плановете за предизборната си кампания.
(Днес на закуска за пръв път реши сама да си премери кръвната захар с глюкомера, извади предварително напълнената игла и я заби в корема си. Заболя я много повече, отколкото когато това правеше Парминдер.
Фатс грабна купата си с корнфлейкс и се извъртя на стола си да я загърби, при което разплиска мляко по масата, по ръкава на униформената си риза и по пода на кухнята. После изплю корнфлейкса от устата си обратно в купата под преглътнатия вик на възмущение от страна на Колин и викна на майка си:
— Може ли да не го правиш, докато се храним, дявол го взел?
— Дръж се прилично и вежливо! — кресна му Колин. — Седни като човек! Избърши разлятото! Как смееш да държиш такъв език на майка си? Веднага й се извини!
Теса издърпа иглата прекалено бързо; взе да й тече кръв.
— Съжалявам, че от боденето ти на масата ми се повръща, Тес — каза Фатс изпод масата, където бършеше пода с кухненската ролка.
— Майка ти не се „боде“, а има заболяване! — кресна Колин. — И престани да й викаш „Тес“!
— Знам, че не обичаш игли, Стю — каза Теса, но очите й смъдяха; причинила си бе болка, освен това се разстрои и им се ядоса и на двамата — чувства, които и сега, вечерта, не бяха отшумели.)
Теса не можеше да се начуди как така Парминдер не цени загрижеността на Викрам. Нейният Колин никога не забелязваше, когато е под стрес. Току-виж излязло, че и от уговорените бракове има полза, рече си ядосана… майка ми в никакъв случай нямаше да ми избере точно Колин…
За десерт Парминдер заподава през масата купички с нарязани плодове. Теса се запита с лека подигравка какво ли щеше да предложи на друга гостенка, която няма диабет, после се утеши с мисълта за парчето шоколад, което я чакаше в хладилника у дома.
Парминдер, която бе приказвала петкратно повече от всеки друг през цялата вечер, сега взе да се оплаква от дъщеря си Сухвиндер. Вече беше споменала на Теса по телефона за вероломството й, но сега повтори всички подробности за сведение на останалите присъстващи:
— Сервитьорка при Хауърд Молисън! Не, наистина не мога да си го обясня това момиче. Но Викрам…
— Изобщо не разсъждават, Минда — проговори най-сетне Колин. — Тийнейджърска им работа. Нищо не ги вълнува. Всички са такива.
— Стига глупости, Колин — сряза го Теса. — Изобщо не са еднакви. Ние пък бихме се радвали, ако нашият Стю вземе, че си намери някаква работа в съботите… но сега-засега вероятността е нулева.
— … но Викрам няма нищо против — продължи упорито приказката си Парминдер. — Не виждал нищо лошо, нали така?
— Важното е да свиква да работи — отвърна с пренебрежение Викрам. — Така или иначе, няма да следва и в това няма нищо срамно. То, следването, не е за всеки. Отсега си я представям Джоли отрано омъжена и щастлива.
— Обаче келнерка…
— Е, не могат всички да са учени глави, не е ли така?
— Тя най-малко е учена глава — подхвана Парминдер, почти разтреперана от яд и напрежение. — Отвратителни оценки… никакви стремежи, никаква амбиция… сервитьорство… „дай да си го кажем честно — нямам никакви шансове да ме приемат в университет“… ами как ще те приемат с подобна нагласа… при Хауърд Молисън… о, той сигурно се е размазал от удоволствие — собствената ми дъщеря го умолява да я наеме на работа. Как е могла изобщо да не си помисли… Как е могла?