Двукрилата врата се затвори зад Кристъл и господин Мийчър.
— Тишина! — провикна се директорката и в залата отново се възцари крехко мълчание, гъмжащо от шавъркания и шепот. Фатс гледаше право пред себе си, но за разлика от друг път, безразличието му изглеждаше доста насилено, а кожата му бе придобила по-тъмен оттенък.
Андрю усети как Гая се отпусна обратно на стола си. Събра цялата си смелост, хвърли кос поглед наляво и се ухили. А тя взе, че отвърна на усмивката му.
VII
При все че гастрономът в Пагфърд отваряше чак в девет и половина, Хауърд Молисън пристигна доста по-рано. Беше екстравагантно тлъст мъж на шейсет и четири. Шкембето му висеше като престилка чак до бедрата му, поради което, когато човек го видеше за пръв път, обикновено първата му мисъл бе за пениса на Хауърд: кога ли го е видял за последно, как го мие и как ли извършва всички онези действия, за които е създаден пенисът? Но отчасти заради това, че физиката му възбуждаше мисли в този ред, а отчасти и заради умението му да бъбри шеговито, Хауърд успяваше хем да смути, хем да разоръжи новите си клиенти така, че да купят повече от необходимото при първото им посещение в магазина. А той не млъкваше по време на работа: късите пръсти на едната му ръка плъзгаха напред-назад резачката за колбаси, тънките като коприна резени шунка се разстилаха върху подложения отдолу целофан, кръглите му сини очи бяха вечно готови да ти намигнат, а гушите му се друсаха от непринудения му смях.
Хауърд сам бе измислил работния си екип: твърда тъмнозелена мушамена престилка върху риза с дълъг ръкав, дочени панталони и каскетче за лов на елени, ала Шерлок Холмс, в което бе втъкнал няколко изкуствени рибарски мухи. Отдавна бе минало времето, откакто някой възприемаше ловната шапка на майтап. Така че в началото на всеки работен ден с помощта на огледалцето в служебната тоалетна той я нагласяваше с най-сериозна прецизност върху гъстите си сиви къдрици.
Освен това изпитваше неизменно удоволствие да отваря сутрин. Обичаше да се движи из магазина, когато из него се чуваше само тихото жужене на фризерите; да съживява атмосферата му — да светва лампите, да разтваря щорите, да отхлупва изложените в хладилния шкаф съкровища: блед сиво-зелен артишок, черните като оникс маслини, навилите се като рубинени морски кончета сушени домати в наръсеното с подправки олио.
Тази сутрин обаче удоволствието му бе примесено с нетърпение. Съдружничката му в бизнеса Морийн вече закъсняваше, поради което и Хауърд, като Майлс преди това, се притесняваше някой да не го изпревари и да й съобщи сензационната новина, понеже тя нямаше мобифон.
Спря пред наскоро избития сводест отвор в стената между гастронома и бившия магазин за обувки, на който предстоеше в скоро време да се превърне в най-новото пагфърдско кафе, да се убеди, че якият дебел найлон не допуска прахоляка да навлиза при хранителните стоки. Възнамеряваха да открият кафето за Великден, че да привлекат ежегодната тълпа туристи от Югозападна Англия, за които Хауърд зареждаше специално витрините си с местен сайдер, сирена и кукли от царевична шума.
Звънчето зад гърба му иззвъня и той се извърна с разтуптяното си кърпено и подсилено сърце.
Морийн беше слаба шейсет и две годишна жена с провиснали рамене — вдовицата на първоначалния съдружник на Хауърд. Изгърбената й стойка още повече я състаряваше въпреки огромните й старания да не изпуска младостта: боядисваше си косата гарвановочерна, носеше ярки тоалети и залиташе на неразумно високи токчета, които, още щом влезеше в магазина, моментално сменяше с ортопедичните сандали „Д-р Шол“.
— Добрутро, Мо — поздрави я Хауърд.
Беше се зарекъл да не поднася новината прибързано, за да не развали ефекта, но клиентите щяха да заприиждат всеки момент, а подробностите бяха немалко.
— Чу ли новината?
Тя се смръщи въпросително.
— Бари Феърбрадър починал.
Тя зяпна.
— Не думай! Как?
Хауърд почука главата си над слепоочието.
— Нещо се качило. Тук, горе. Майлс бил там, всичко станало пред очите му. На паркинга на голф клуба.
— Не може да бъде! — отказваше да повярва тя.
— Тотално мъртъв — обяви Хауърд, сякаш съществуват различни степени на умрелост, сред които тази на Бари Феърбрадър се отличаваше като особено гнусна.
Ярко начервената уста на Морийн зейна, а тя се прекръсти. Католицизмът й винаги добавяше определена образност към подобни моменти.