— Шибаната ти майка уби баба ми! Ще я очукам! А после ще те очукам и теб!
Стомахът на Сухвиндер като че напълно пропадна. Усети, че я гледат. Две деветокласнички побързаха да се омъглят. Сухвиндер долови как хората около нея се превръщат в напрегната, готова да скочи глутница. Кристъл и тайфата й танцуваха на пръсти, готови да се втурнат през пътя при първа възможност.
— Какви ги плямпа тая? — попита Гая Сухвиндер, чиято уста беше толкова пресъхнала, че не можа да отговори.
Нямаше смисъл да се опитва да бяга. Ще я догонят. Лиан Картър беше най-бързото момиче във випуска им. Като че на този свят се движеха единствено автомобилите, осигуряващи й няколко последни секунди на безопасност.
В този момент се появи Джасвант с неколцина от дванайсетокласниците.
— Здрасти, Джоли? К’во правиш?
Джасвант не беше чула Кристъл; появила се бе с тайфата си по случайност. А на отсрещния тротоар Кристъл и групата й взеха нещо да се наговарят.
— Нищо особено — отвърна Сухвиндер, замаяна от неочакваното временно облекчение.
Но нямаше как в присъствието на толкова много момчета да обясни на Джаз какво става. Двама от тях бяха над метър и осемдесет. И погледите на всички бяха приковани в Гая.
Джаз и приятелите й се упътиха към входа на магазинчето, а Сухвиндер погледна притеснено Гая и ги последва. Видяха през витрината как Кристъл и тайфата й отминаха, като от време на време хвърляха по някой поглед назад.
— За какво беше цялата дандания? — попита Гая.
— Прабаба й била пациентка на майка ми, но починала — каза Сухвиндер.
Толкова й се плачеше, че чак мускулите на врата я боляха.
— Тъпа кучка — рече Гая.
Потиснатите хлипове на Сухвиндер обаче не се дължаха единствено на разтърсилия я впоследствие страх. Досега много харесваше Кристъл, а беше сигурна, че и Кристъл я харесва. През всички прекарани на гребния канал следобеди, през всичките пътешествия с минибуса бе изучила анатомията на гърба и раменете на Кристъл по-добре и от собствените си.
Върнаха се в училище заедно с Джасвант и приятелите й. Най-хубавите момчета успяха да завържат разговор с Гая. Не бяха още стигнали до портала, а вече я занасяха за лондонския й акцент. Сухвиндер не можа да види Кристъл, но затова пък мярна отдалече плавните крачки на Фатс Уол, придружен от Андрю Прайс. Силуетът и походката му й бяха до болка познати — същият първичен инстинкт помага на човек да разпознае движещия се в сумрака паяк.
Колкото повече се приближаваше към училищната сграда, толкова повече й се повдигаше. Отсега нататък ще я преследват двамата заедно — и Фатс, и Кристъл. Всички знаеха, че между двамата има нещо. И във въображението на Сухвиндер се появи ярко оцветено изображение как тя лежи и кърви на земята, Кристъл и тайфата й я ритат, а Фатс Уол гледа и се смее на глас.
— В кенефа съм — каза на Гая. — Ще се видим горе.
Гмурна се в първата появила се на пътя й женска тоалетна, заключи се в една от кабинките и седна върху капака на чинията. Защо не може да умре… да изчезне завинаги… но солидната повърхност на вещите не желае да се разтвори около нея, та тялото й — омразното й тяло на хермафродит — продължава упорито, по лумпенски, да живее своя живот…
Когато чу да бие звънецът за следобедните часове, скочи и излезе забързано от тоалетната. По коридорите се оформяха редици. Обърна гръб на всички и излезе целенасочено от сградата.
И други хора бягаха от час. И Кристъл го правеше, и Фатс Уол. Само днес следобед да се чупи, току-виж измислила как да се защитава в бъдеще. А защо пък да не се озове под някой автомобил? Представи си как я блъска кола и натрошава кокалите й. Колко време щеше да й трябва да умре, след като я размажеха на пътя? Все пак по-добре ще е да се удави, да се остави на хладната чиста вода да я приспи завинаги в един сън без сънища…
— Сухвиндер? Сухвиндер!
Стомахът й се преобърна. През паркинга към нея вървеше забързана Теса Уол. За миг й хрумна да побегне, но усети колко безпредметно би било, затова остана да изчака Теса, колкото и да мразеше и нея, с това тъпо безлично лице, и нейния гаден син.
— Какво вършиш, Сухвиндер? Накъде си тръгнала?
Дори една лъжа не беше способна да измисли като хората. Сви безнадеждно рамене и се предаде.
Следващата планирана среща на Теса беше чак в три. По правилник следваше да отведе Сухвиндер в канцеларията и да доложи, че я е заловила да бяга от училище; но вместо това отведе Сухвиндер горе в кабинета на съветника с непалското килимче и плакатите на „Найлдлайн“ на стената. Сухвиндер за пръв път влизаше тук.