Теса поговори известно време, като тук-там правеше по някоя кратка пауза, приканваща към отговор, после продължи нататък, а в това време Сухвиндер седеше с потни длани, с вперен във върха на обувките й поглед. Теса се познава с майка й… Теса ще съобщи на Парминдер, че дъщеря й се е канела да бяга от час… ами ако й обясни защо? Ще иска ли, ще може ли Теса да се намеси? По отношение на сина си — не: всички знаят, че тя не може да контролира Фатс. Но спрямо Кристъл? Кристъл нали идва при нея на консултации…
Много ли ще я бият, ако каже? Но те така и така ще я бият, дори ако премълчи. Кристъл нали се канеше да насъска цялата си тайфа насреща й…
— … станало ли е нещо, Сухвиндер?
Тя кимна. А Теса се опита да я насърчи:
— Ще ми кажеш ли за какво става дума?
И Сухвиндер взе, че й каза.
Но беше убедена, че в лекото сбръчкване на челото на слушащата я Теса можеше да прочете не само съчувствието й. Може би Теса размишлява как ще реагира Парминдер на вестта, че по улиците крещят за това, как е лекувала госпожа Катерин Уидън. И този момент не беше убягнал от притесненията на Сухвиндер, докато седеше в кабинката на тоалетната и си мечтаеше да умре. Или пък притесненият вид на Теса бе израз на нежеланието й да се сблъска с Кристъл Уидън; несъмнено Кристъл е и нейна любимка, не само на господин Феърбрадър.
Сухвиндер усети как през мъката, страха и себеомразата й изби мощно, парещо чувство за несправедливост, което изблъска настрана омотаващото я ежедневно кълбо от тревоги и ужаси; сети се за готовите да я нападнат Кристъл и приятелките й; сети се за Фатс, шепнещ отровни думи зад гърба й през всеки час по математика, а така също и за посланието, което предната вечер бе заличила от страницата си във фейсбук.
Лес-би-а-ни-зъм (същ.) — Сексуална ориентация на жена към жена. Известно още и като сафизъм. Жител на остров Лесбос.
— Не знам откъде е разбрала — каза Сухвиндер и усети как кръвта пулсира в ушите й.
— Разбрала ли…? — попита Теса с все още притеснена физиономия.
— За оплакването срещу мама по отношение на прабаба й. Кристъл и майка й не си говорят с другите си роднини. — Да не би — рече Сухвиндер — от Фатс да го е научила?
— От Фатс? — повтори неразбиращата Теса.
— Ами нали знаете, че те ходят — поясни Сухвиндер. — Той и Кристъл? Че ходят? Може той да й е казал.
И усети някакво горчиво задоволство, като видя как и последните капки професионално самообладание се отцедиха от лицето на Теса.
IX
Кей Бодън се зарече кракът й да не стъпи повече в дома на Майлс и Саманта. Никога няма да им прости за това, че станаха свидетели на парадираната независимост на Гавин, нито ще забрави покровителствения смях на Майлс, отношението му към „Белчапъл“, нито презрението, с което двамата със Саманта говореха за Кристъл Уидън.
Въпреки извиненията и позатоплените прояви на нежност от страна на Гавин, Кей не можеше да си избие от главата спомена как той седеше нос до нос с Мери на дивана; как рипна да й помага да прибере чиниите; как хукна да я изпраща до дома й. А когато след няколко дни Гавин й съобщи, че е и вечерял у Мери, тя едва преглътна гневния си отговор, понеже в нейния дом на „Хоуп Стрийт“ бе приемал да яде единствено препечен хляб.
Добре, щом не й позволява, няма да споменава нищо лошо по адрес на вдовицата, за която Гавин говореше така, сякаш става дума за самата Богородица, но виж — Молисънови са съвсем друга работа.
— Не съм кой знае колко очарована от Майлс.
— Е, и на мен не ми е най-добрият ми приятел.
— Мен ако ме питаш, избирането му ще е катастрофално за клиниката по наркомании.
— Съмнявам се, че ще доведе до някаква особена промяна.
Тази апатия на Гавин, това негово безразличие към страданията на околните вечно вбесяваха Кей.
— Няма ли поне един човек, който да се изправи в подкрепа на „Белчапъл“?
— Колин Уол, предполагам.
Ето как Кей се озова на алеята пред къщата на семейство Уол в осем вечерта в понеделник и като стигна до вратата, натисна звънеца. От горното стъпало можеше да види паркирания през три къщи червен форд фиеста на Саманта Молисън — гледка, която допълнително подкладе жаждата й за двубой.