Отвори й ниска безлична пълна жена в пола от батик.
— Здравейте — каза Кей. — Казвам се Кей Бодън и бих желала, ако е удобно, да разговарям с Колин Уол.
За част от секундата Теса просто се облещи срещу привлекателната млада жена на прага й, която виждаше за пръв път. А през ума й проблесна шантавата идея: да не би това да е любовница на Колин, която е дошла да я уведоми за своето съществуване?
— О, да, заповядайте. Казвам се Теса.
Кей изтри старателно обувките си в постелката и последва Теса във всекидневната, която бе по-тясна, по-неизискана, но по-уютна от онази на Молисънови. На един от фотьойлите седеше висок, олисял мъж с високо чело, с тетрадка в скута и химикалка в ръка.
— Колин, търси те Кей Бодън — рече Теса. — Желае да разговаря с теб.
По стреснатата и напрегната физиономия на Колин Теса веднага усети, че жената му е непозната. Да бе, как не ме е срам да си мисля разни глупости?
— Извинете ме, че нахлувам така у вас, без предварително да се обадя — каза Кей, а Колин стана да се ръкува. — Исках да звънна, но ви няма…
— Да, няма ни в указателя — призна Колин. Извисил се беше над Кей, а очичките му дребнееха зад лещите на очилата. — Заповядайте, седнете.
— Благодаря. Идвам по повод изборите. За общинския съвет. Доколкото знам, и вие сте кандидат и ще се борите срещу Майлс Молисън.
— Точно така — потвърди нервно Колин. И веднага се сети с кого си има работа: репортерката, която искаше да говорят за Кристъл. Успяла е някак си да открие адреса му. Не биваше Теса да я пуска.
— Та във връзка с това се чудех дали няма начин да помогна с нещо. Работя в „Социални грижи“, най-вече в района на „Фийлдс“. Разполагам с цифри и данни, свързани с клиниката за наркомании „Белчапъл“, която Молисън изглежда решен да закрие. А доколкото разбирам, вие подкрепяте клиниката. И искате да не я закриват, нали?
Почти му се зави свят от прилива на облекчение и радост.
— О, да, да. Правилно казвате. И моят предшественик… пардон, доскоро заемалият този пост — Бари Феърбрадър — бе категорично против затварянето й. И аз съм на същото мнение.
— Имах възможността да разговарям с Майлс Молисън, който най-недвусмислено заяви, че не вижда смисъл клиниката да продължи да съществува. Честно казано, останах с убеждението, че е доста непросветен и наивен по отношение както на причинителите и лечението на пристрастяванията, така и за сериозната роля, която „Белчапъл“ изпълнява. Но ако общината не поднови договора й за наем, а окръгът отреже финансирането й, съществува опасността куп крайно уязвими хора да останат без необходимата им подкрепа.
— Да, да, разбирам — отговори Колин. — Да, напълно съм съгласен.
Беше хем удивен, хем поласкан, че тази привлекателна млада жена е тръгнала сама по вечерно време, за да го открие и да му се предложи за съюзник.
— Какво ще кажете за един чай или кафе, Кей? — попита Теса.
— О, да, много благодаря — отвърна Кей. — Чай, ако обичате, Теса. Без захар.
Фатс беше в кухнята и се обслужваше от хладилника. Ядеше обилно и непрестанно, но си стоеше кльощав, без да му се лепва и грам тегло. При всичкото си обявено на глас отвращение към предварително напълнените спринцовки на Теса, фактът, че клинично бялата им кутия се намираше до сиренето, изглежда, никак не го смущаваше.
Теса сложи чайника, а мислите й се върнаха към темата, която я бе обзела, откакто Сухвиндер бе отворила дума за нея: че Фатс и Кристъл „ходели“. Нито бе разпитвала Фатс, нито го бе споменала на Колин.
Но колкото повече го премисляше, толкова повече се убеждаваше, че няма начин да е истина. Фатс имаше според нея толкова високо мнение за себе си, че не на всяко момиче би обърнал внимание, хеле пък на някоя като Кристъл. Изключено бе да…
Да е паднал дотам? Това ли искаш да кажеш? Това ли ти е в главата?
— Кой дойде? — попита я Фатс с пълна със студено пилешко уста, докато тя пълнеше чайника.
— Една жена, която желае да помогне на татко ти да го изберат в съвета — отвърна Теса и взе да рови из шкафа за бисквити.
— Що? Да не му е хвърлила око случайно?
— О, престани с тия детинщини, Стю — скара му се Теса.
Той дръпна няколко тънки резена шунка от отворения пакет и взе да ги тика един по един в натъпканата си уста така, както фокусник надипля копринени носни кърпички в ръкава си. Фатс беше способен да прекарва понякога по цели десет минути до отворения хладилник, да разкъсва найлонови опаковки и да тъпче храна право в устата си — навик, който Колин осъждаше заедно с почти всеки друг аспект от живота на Фатс.