— Ама не, аз най-сериозно те питам: за какво й е да му помага? — рече, след като преглътна поредната мощна хапка месо.
— Иска да не затварят клиниката за наркомании „Белчапъл“.
— Що, тя наркоманка ли е?
— Не, не е наркоманка — каза Теса и отбеляза с раздразнение факта, че Фатс е изял и последните три шоколадови бисквити и е оставил само празните им опаковки на лавицата. — Работи в „Социални грижи“ и е на мнение, че клиниката върши полезна работа. И татко ти иска да не я затварят, но Майлс Молисън твърди, че изобщо не била ефективна.
— Съмнявам се, че изобщо върши нещо полезно. Във „Фийлдс“ е фрашкано с дишащи лепило и боцкащи се.
Теса не се и съмняваше, че ако беше казала, че Колин иска да затворят клиниката, Фатс щеше моментално да извади аргумент в полза на запазването й.
— Родил си се за адвокат, Стю — отбеляза, а в това време водата в чайника кипна.
Когато Теса се върна във всекидневната с подноса, завари Кей и Колин да обсъждат печатните материали, които тя бе донесла в големия си сак.
— … двама терапевти, финансирани отчасти от съвета и отчасти — от „Акшън он Адикшън“ — едно много ефикасно благотворително дружество. Към клиниката е командирована и една служителка на „Социални грижи“, Нина, която всъщност ми даде всичките тези материали… О, много ви благодаря — усмихна се мило Кей на Теса, която остави на масичката до нея каничката с чай.
Няколкото минути, прекарани със семейство Уол, й бяха достатъчни на Кей, за да й се понравят така, както никой друг в Пагфърд. Теса не я подложи от влизането й на пълен оглед, нито се вторачи да й изнамери разни физически кусури и прояви на лош вкус в облеклото. Дори и притесненият й съпруг й се стори свестен и искрен в намерението си да блокира изоставянето на „Фийлдс“.
— Защо ми се струва, че долавям лондонски акцент в говора ви, Кей? — попита Теса и топна обикновена бисквита в чая си.
Кей кимна.
— И какво ви довя в Пагфърд?
— Интимна връзка — отвърна Кей. Не изпита удоволствие от думите си, при все че с Гавин се бяха официално помирили. И се извърна пак към Колин: — Нещо ми се губи връзката между общинския съвет и сградата на клиниката.
— А, съветът е собственик на сградата — поясни Колин. — Някога е била черква. А срокът на договора изтича и трябва да се преподпише.
— Тоест моментът е удобен да ги изгонят.
— Точно така. Кога, казахте, че сте разговаряли с Майлс Молисън? — попита Колин с надеждата и ужаса, че Майлс може да го е споменал поименно.
— Вечеряхме заедно по-миналия петък. Ние с Гавин…
— О, ама вие ли сте приятелката на Гавин! — възкликна Теса.
— Аз съм. Та в хода на разговора стана дума за „Фийлдс“…
— Несъмнено — вметна Теса.
— … при което Майлс спомена „Белчапъл“, но ме порази начинът, по който говореше за свързаните с клиниката проблеми. Споменах му, че и в момента работя с едно семейство — тук Кей си спомни колко недискретно бе изпуснала името „Уидън“, затова продължи внимателно, — чиято майка, ако бъде лишена от метадон, почти гарантирано ще се върне към дрогата.
— Имам чувството, че става дума за Уидън — каза Теса с мрачно предчувствие.
— Аз… Да, всъщност точно за семейство Уидън ви говоря — призна Кей.
А Теса се пресегна за нова бисквитка.
— А аз съм педагогическият съветник на Кристъл. Доколкото знам, майка й за втори път участва в програмата на „Белчапъл“.
— За трети — поправи я Кей.
— Кристъл я знаем още от петгодишна. Беше в един клас със сина ни в началното училище — продължи Теса. — Животът й никак не е бил лек, честно казано.
— Абсолютно — съгласи се Кей. — Дори съм учудена, че, общо взето, е толкова симпатична.
— И аз съм съгласен — обади се усърдно Колин.
Теса вдигна вежди, понеже си спомни за отказа му да опрости задържането на Кристъл след училище след инцидента с грачещия вопъл по време на общоучилищното събрание. След което се запита, а стомахът й се преобърна наопаки, как ли ще реагира Колин, ако се окаже, че Сухвиндер не лъже и не се заблуждава? Но няма начин Сухвиндер да не бърка. Тя е такова скромно, наивно дете. Кой знае какво е чула-недочула…