Пак се разнесе смях, само че този път се смееха заедно с Бари. Как успяваше този човек да ги покори? Винаги се държеше уместно, естествено, без никакви превземки. На Теса й беше пределно известно, че тийнейджърите изпитват ужас от подигравки. Онези, у които подобен страх липсва — а те са толкова малко сред възрастните, Бог й е свидетел, — се радват на естествен авторитет сред младите; такива хора трябва задължително да ги правят учители.
— Почивка! — изкомандва Бари и Кристъл се отпусна със зачервено лице и взе да разтрива ръцете си.
— Май ще трябва да пооткажеш цигарките, Кристъл — каза Бари и този път бе възнаграден с бурен смях. — Има ли други желаещи да опитат?
Кристъл се върна при наблюдаващите я съученички, но вече не се смееше. Наблюдаваше ревниво всяко ново момиче на тренажора и очите й постоянно шареха към брадатото лице на Бари, да разбере какво е мнението му за тях. А когато Кармен Люис напълно се изложи, Бари я подкани: „Я пак им покажи, Кристъл“, и тя се върна към машината с грейнало лице.
Но на края на демонстрацията, когато Бари накара да си вдигнат ръцете всички онези момичета, които искаха да кандидатстват за отбора, Кристъл остана със скръстени ръце. Теса я видя как завъртя глава и се изсмя подигравателно на измърмореното от Ники. Бари записа старателно имената на желаещите момичета и вдигна глава:
— Теб също те записвам, Кристъл Уидън — рече и я посочи с пръст. — Хич недей ми клати глава. Много ще се ядосам, ако не те видя. Имаш вроден талант. А вроденият талант не бива да се похабява. Криии… стъл… — издиктува си бавно, вписвайки името й, — Уиии… дън.
Дали за своя вроден талант бе размишлявала Кристъл под душа след края на часа? Дали е носила в себе си през целия ден мисълта за новооткритите си способности като картичка, получена неочаквано в Деня на св. Валентин? Теса нямаше как да знае; но за учудване на всички, освен може би на Бари, Кристъл се бе явила на пробите за екипажа.)
Колин кимаше енергично на цитираните от Кей проценти на върналите се към дрогата след курса на клиниката „Белчапъл“.
— Парминдер трябва задължително да се запознае с тези данни — каза. — Обещавам да й предам един екземпляр. Да, да, безкрайно полезна информация.
На Теса леко й призляваше, но си взе и четвърта бисквитка.
X
Тъй като в понеделник вечер Парминдер работеше до по-късно, а и Викрам обикновено се задържаше в болницата, трите деца в семейство Джаванда сами си готвеха и си подреждаха масата. Понякога се спречкваха, от време на време се смееха, но днес всяко едно бе потънало в собствените си мисли, така че изпълниха задачата си с необичайна ефикасност в почти пълно мълчание.
Сухвиндер не спомена нито на брат си, нито на сестра си, че се е канела да бяга от училище, нито им каза как Кристъл Уидън заплашваше да я пребие. Напоследък навикът й да пази тайна бе станал съвсем подчертан. Изпитваше активен страх от това, да споделя чувствата си, понеже се боеше да не издадат създалия се в душата й необичаен свят — светът, в който Фатс Уол успяваше да навлезе с такава ужасяваща лекота. Но в същото време си даваше сметка, че събитията от днешния ден не могат да се премълчават до безкрай. Още повече че Теса й беше съобщила за намерението си да се обади по телефона на Парминдер:
— Длъжна съм да уведомя майка ти, Сухвиндер, но ще имам грижата да й обясня причината за постъпката ти.
Сухвиндер бе изпитала нещо като топлота към Теса, макар да бе майката на Фатс Уол. Колкото и да се плашеше от предстоящата реакция на майка си, предложението на Теса да се намеси в нейна полза разпали в душата й слаба надеждичка. Дали пък осъзнаването на отчаянието на Сухвиндер няма да пропука поне мъничко непоколебимото неодобрение на майка й, разочарованието й и изричаните с каменно лице безкрайни критики?
Когато входната врата най-после се отвори, чуха майка им да говори на пенджабски.
— Уф, пак ли тая проклета ферма — изстена Джасвант, надала ухо към прииждащите звуци.
Родът Джаванда притежаваше фамилно имотче в щата Пенджаб, паднало се на най-голямата дъщеря Парминдер поради това, че баща им нямаше синове. Така че фермата заемаше свое място в родовата памет — чест обект на обсъждане между Джасвант и Сухвиндер, които с лека изненада и учудване бяха установили наличието на определено очакване у неколцина по-възрастни роднини цялото им семейство един ден да се върне в родината. Бащата на Парминдер цял живот пращаше пари за издръжка на фермата, дадена под аренда на някакви вечно намусени и недоволни втори братовчеди. А сред роднините на майка й фермата бе повод за редовни разправии.