— Баба пак се е скарала с единия — превеждаше Джасвант проникналите през вратата приглушени думи на Парминдер.
Парминдер беше научила първородната си дъщеря на малко пенджабски, а Джаз бе поела много повече от братовчедките им. Поради силната си дислексия обаче Сухвиндер отдавна ги беше отказала от опитите им да я учат на два езика едновременно.
— Харприт още настоявала да продадат онова ъгълче заради пътя…
Сухвиндер чу как Парминдер изрита обувките си. Съжали, че майка й точно тази вечер е намерила да се занимава с фермата; тези разправии неизменно й разваляха настроението. А когато Парминдер отвори вратата и влезе с вкаменено като маска лице, смелостта окончателно напусна Сухвиндер.
Парминдер махна небрежно на Джасвант и Раджпал, но посочи с пръст първо Сухвиндер, после един кухненски стол в смисъл да седне там и да я чака да приключи с разговора си.
Джасвант и Раджпал се изнизаха нагоре по стълбите. Прикована към стола от майчината повеля, Сухвиндер остана да чака под окичилите стената снимки, които излагаха пред погледите на цял свят относителната й неадекватност. А майка й приказва още сума ти време, преди най-сетне да каже „дочуване“ и да прекъсне връзката.
А в мига, в който се извърна към дъщеря си, Сухвиндер усети мигновено, без дума да й се каже, че е била излъгана в надеждите си.
— Така — процеди Парминдер. — Днес в работата ми се обади Теса. Предполагам, че знаеш по какъв въпрос.
Сухвиндер кимна. Устата й сякаш се напълни с памук.
Гневът на Парминдер се стовари отгоре й като цунами и така повлече Сухвиндер, че не й даде възможност да стъпи на крака.
— Защо? Защо? Пак ли копираш оная лондончанка… пак ли се мъчиш да я впечатлиш? Джаз и Радж никога не са се държали по този начин. Кое те кара теб така да постъпваш? Какво ти става? Толкова ли се гордееш с мързела и некадърността си? Кой ти е казал, че е „куул“ да се държиш като малолетна престъпница? Представяш ли си какво ми беше, като ми се обади Теса? Да ми звъни в работата… такъв срам не съм изживявала… отвращаваш ме, разбра ли? Нима не ти осигуряваме всичко, от което се нуждаеш? Нима не ти помагаме достатъчно? Какво ти има ма, Сухвиндер?
В отчаянието си да прекъсне майчиното словоизлияние Сухвиндер спомена името на Кристъл Уидън…
— Кристъл Уидън! — кресна Парминдер. — Оная глупачка! Ама ти защо изобщо й обръщаш внимание? Не й ли каза колко труд положих да поддържам живота у проклетата й прабаба? Не й ли го каза?
— Ама аз… не…
— Ако ще ми слушаш какви ги приказват разните там Кристъл Уидъни, значи, си абсолютно безнадежден случай! Или просто налучкваш естественото си равнище може би? Искаш да бягаш от училище и да работиш в кафене, понеже е по-лесно, като в същото време хвърляш на вятъра всички възможности да получиш някакво образование, нали? Това ли научи от участието си в един отбор с Кристъл Уидън — да паднеш до нейното ниво?
А Сухвиндер се сети как Кристъл и тайфата й дебнеха от отсрещния тротоар за пролука в движението, която да им позволи да пресекат улицата. Какво трябва да направи, че майка й да я разбере? Само допреди час хранеше поне мъничка надежда, че най-после ще може да сподели с майка си — поне за Фатс Уол…
— Махай ми се от очите! Бягай! Ще си поговоря с баща ти, като се прибере. Върви!
Сухвиндер се качи бавно горе. Джасвант я викна от стаята си:
— За какво толкова ти кудкудякаше?
Сухвиндер не отговори. Прибра се в своята стая, затвори вратата и приседна на ръба на леглото.
Какво ти има ма, Сухвиндер? Отвращаваш ме.
Толкова ли се гордееш с мързела и некадърността си?
Добре де, а какво очакваше? Да я гушне и утешава ли? Кога за последен път я е прегръщала и държала в обятията си Парминдер? Че то и скритото в плюшеното й зайче ножче за бръснене й дава повече утеха; не можеше обаче посред бял ден да удовлетвори превръщащото се в необходимост желание да си пусне кръв — всички в семейството бяха още будни, а баща й тепърва ще се прибира.
Насъбралото се в Сухвиндер и жадуващо за излаз езеро от отчаяние и болка се бе подпалило, сякаш от самото начало бе пълно с гориво.
Ще я науча аз нея!
Стана, прекоси с няколко крачки стаята, тръшна се на стола пред бюрото си и заблъска по клавиатурата на компютъра.