Когато оня тъп заместник-учител по информатика се беше напънал да ги впечатлява с познанията си, Сухвиндер бе проявила не по-малко интерес от Андрю Прайс. С тази разлика, че не седна като Андрю и две-три други момчета да го засипва с хакерски въпроси, ами си се прибра тихо и кротко вкъщи и се разтърси из интернет. Почти всички съвременни уебсайтове бяха имунизирани против класическите SQL инжекции, но като чу майка си да обсъжда анонимната атака срещу уебсайта на пагфърдския общински съвет, веднага й стана ясно, че защитата на тоя стар сайт вероятно е под всякаква критика.
На Сухвиндер открай време й беше по-лесно да пише на клавиатура, отколкото на ръка, а и разчиташе компютърен код много по-леко, отколкото дългите нанизи от думи. Така че й потрябва съвсем кратко време, за да се добере до сайт, който предлагаше ясни инструкции как да състави една най-проста SQL инжекция. После влезе в сайта на пагфърдския общински съвет.
Да хакне сайта, й потрябваха пет минути, и то, понеже първия път бе преписала грешно кода. И се удиви от факта, че администраторът на сайта, който и да е той, само беше заличил постинга, но не бе премахнал от базата данни потребителския акаунт на Призрака_на_Бари Феърбрадър. Да качи нов постинг от същото име, беше просто като фасул.
Съставянето на самия постинг обаче й отне повече време, отколкото хакването на сайта. Таеше в себе си тайното обвинение от няколко месеца, още от новогодишното парти, когато, свряла се в един ъгъл, беше мярнала с почуда лицето на майка си десет минути преди полунощ. Пишеше бавно. Автоматичният коректор й вършеше много добра работа.
Изобщо не я стряскаше вероятността Парминдер да провери хронологията на браузъра й: майка й толкова малко я познава и толкова слабо се интересува какво прави тя в стаята си, че и през ум не би й минало да заподозре своята мързелива, тъпа и некадърна дъщеря.
Сухвиндер кликна с мишката така, както се натиска спусък.
XI
Във вторник сутринта Кристъл не заведе Роби в детската градина, а го премени за погребението на прабаба им Кат. Докато му вдигаше най-малко съдрания панталон, който му беше омалял поне с пет сантиметра над глезените, се опита да му обясни коя е била Баба Кат, но можеше и да не си хаби плюнката: Роби изобщо нямаше представа какво значи „баба“ — понятията му за роднинство се свеждаха до „майка“ и „сестра“. А през многобройните разнообразни намеци и спомени на Тери Кристъл бе прозряла едно: Тери пък си нямаше представа кой е бащата на Роби.
В този момент чу стъпките на слизащата по стълбите майка.
— Пусни това — скара се на Роби, който се мъчеше да докопа празния кен от бира, търколил се под обичайното кресло на Тери. — Ела тук.
Повлече Роби за ръка към преддверието. Тери още беше по долнището от пижама и мърлявата тениска, с които беше спала, а краката й бяха боси.
— Що не си се преоблякла? — попита Кристъл.
— Никъде няма да ходя — промъкна се Тери покрай сина и дъщеря си в кухнята. — Отказах се.
— Що?
— Щото не ща — каза Тери и запали цигарата от газовия котлон на печката. — Ебала съм им майката.
Кристъл едва удържаше дърпащия я и провесващ се на ръката й Роби.
— Всички други ще са там — рече Кристъл. — И Черил, и Шейн…
— Е, и? — озъби се Тери.
Не че Кристъл не беше очаквала майка им да се откаже в последния момент. Понеже на погребението щеше да се озове очи в очи с Даниела — сестрата, която се преструваше, че Тери не съществува, заедно с всички останали роднини, които се бяха отрекли от нея и децата й. Но пък сигурно ще присъства Ан-Мари. Кристъл се беше вкопчила в тази надежда като в лъч от фенерче сред мрака през всичките онези нощи, през които бе ридала за Баба Кат и за господин Феърбрадър.
— Трябва да дойдеш — каза Кристъл.
— Никъде няма да ходя.
— Ама Баба Кат погребваме.
— Е, и? — повтори Тери.
— Много ни помагаше.
— Хич даже — сряза я Тери.
— Не е така — спореше Кристъл с пламнало лице, стиснала Роби за ръка.
— На теб може — рече Тери. — Ама мен не ме ебаваше. Така че ти върви да й се сополявиш на гроба, щом искаш. Аз оставам тука.
— Защо? — наново попита Кристъл.
— Моя си работа.
Познатата стара сянка се спусна отгоре им.
— Обо ли ще чакаш, а?