— Моя си работа — повтори Тери с жалко достойнство.
— Идвай на погребението — заповяда на висок глас Кристъл.
— Ти върви.
— Да не си посмяла пак да се бодеш, да ти еба майката! — заяви Кристъл с една октава по-високо.
— Няма — каза Тери, но се извърна и се загледа през мръсния прозорец към потъналото в бурени и боклуци така наречено задно дворче.
Роби отскубна ръката си от Кристъл и се втурна във всекидневната. С напъхани до дъното на джобовете на анцуга си юмруци и опънати назад рамене, Кристъл се замисли какво да предприеме. Плачеше й се при мисълта, че няма да може да отиде на погребението, но мъката й смекчаваше облекчителната мисъл, че тогава няма да й се наложи да се изправи срещу батареята от враждебни очи, които от време на време беше срещала у прабаба си Кат. Хем я беше яд на Тери, хем, колкото и странно да бе, чувстваше, че е на нейна страна. Наистина ли си нямаш представа кой изобщо е баща му, курво с курвите? Щеше й се да се запознае с Ан-Мари, но я беше и страх.
— Хубаво. И аз няма да ходя.
— Ама ти върви. Щом искаш. Все ми е едно, д’еба.
Кристъл обаче си остана у дома, убедена в появата на Обо. Понеже Обо се губеше вече от седмица по някакви си свои нечестиви задачи. А Кристъл му пожелаваше да пукне и никога да не се върне.
Запали една от ръчно свитите цигари, дадени й от Фатс Уол, и за да се намира на работа, взе да чисти из къщи. Не й се услаждаха, но й беше приятно, че той й ги е дал. И ги пазеше в пластмасовата кутийка за бижута на Ники, при Тесиния часовник.
След като се изчукаха в гробищата, й се струваше, че повече няма да се среща с Фатс, понеже той тогава почти не й проговори повече и си тръгна, след като с половин уста й каза довиждане, но после се бяха срещнали в градинката. И тя усети, че този път му хареса повече от миналия; не се напушиха и той издържа по-дълго. След това се излегна до нея на тревата под храстите, запалиха по цигара, а когато тя му спомена за смъртта на прабаба й Кат, той й каза, че майката на Сухвиндер Джаванда май й била предписала погрешни лекарства или нещо такова — не бил съвсем наясно какво точно станало.
Кристъл се ужаси. Значи, смъртта на Баба Кат е била съвсем излишна; значи, можеше и досега да си е жива и здрава в спретнатата си къщичка на „Хоуп Стрийт“, да е готова при нужда да окаже помощ на Кристъл — да й предостави убежище с удобно, застлано с чисти чаршафи легло, със заредена с храна и със сбирщина от порцеланови чаши и чинии кухничка, и с малкото телевизорче в ъгъла на всекидневната. Не ща да гледам тия мръсотии, Кристъл. Угаси го.
Кристъл не бе имала нищо против Сухвиндер, но майката на Сухвиндер бе убила Баба Кат. А във вражеското племе няма „наши“ и „ваши“. Кристъл си беше наумила да размаже Сухвиндер от бой, но Теса Уол взе, че се набърка. Кристъл не помнеше с подробности казаното й от Теса, но, общо взето, излизаше, че Фатс изобщо нищо не бил разбрал — или поне най-важното. Така че й се наложи да обещае пряко волята си пред Теса да не преследва повече Сухвиндер, макар такива обещания да бяха само временни мерки в обезумелия постоянно менящ се свят на Кристъл.
— Веднага остави това! — кресна Кристъл на Роби, който се мъчеше да отвори капака на тенекията от бисквити, в която Тери държеше инструментите си.
Кристъл грабна кутията от ръцете му и я прегърна сякаш бе някакво живо същество, нещо, което би се борило да не умре и чието унищожение щеше да донесе ужасни последствия. Изподрасканата картинка на капака изобразяваше дилижанс с натрупан върху покрива багаж, теглен през снега от четири кестеняви коня, а кочияшът с цилиндър държеше в ръка пощальонски рог. Възползва се от това, че Тери пуши в кухнята, отнесе тенекиената кутия горе и я скри в стаята си. Роби се влачеше по петите й.
— Искам в паркааа.
Понякога тя го водеше, люлееше го на люлките и го въртеше на въртележката.
— Днес не може, Роби.
А той взе да хленчи и не спря, докато тя не му кресна да млъкне.
Много по-късно, по тъмно — след като Кристъл нахрани Роби с консервирани кръгчета спагети в доматен сос и го изкъпа, много след като беше свършило погребението — Обо почука на вратата им. Кристъл го видя от прозореца на стаята на Роби и се втурна да отвори, но Тери успя да я изпревари.
— К’во пра’иш, Тер? — попита Обо, прекрачвайки прага, без никой да го е поканил. — Чух, че си ме търсила миналата седмица.
Макар че Кристъл му бе заръчала да не става, Роби я беше последвал по стълбите. Усети го по уханието на измитата му с шампоан коса над разнасящата се над древното кожено яке на Обо воня на фасове и престояла пот. Освен това Обо беше обърнал и няколко халби — като й се хилеше, от устата му я блъскаха бирени изпарения.