— Ти как си, Обо? — попита Тери с оная нотка в гласа, която Кристъл не долавяше в други случаи и която издаваше сговорчивост и угодничество — признание, че Обо се радва на определени привилегии в дома им. — Къде се изгуби?
— В Бристол — каза той. — Ти как си, Тер?
— Тя няма нужда от нищо — намеси се Кристъл.
А той примига през дебелите си лупи. Роби така се беше вкопчил в крака на Кристъл, че ноктите му се канеха да пробият кожата й.
— А, я да видим кой бил тука, Тер? — отвърна Обо. — Това майка ти ли е?
Тери се разсмя. А Кристъл го изгледа кръвнишки, все още в хватката на Роби. Мътният поглед на Обо се спусна надолу към малкия.
— И к’во пра’и мойто момче?
— Не ти е никакво твое момче — каза Кристъл.
— Ти откъде знаеш? — ухили се кротко Обо.
— Еби си майката. Нищо не й трябва. Кажи му ма — едва ли не кресна Кристъл на Тери. — Кажи му, че нищо не щеш.
Уплашена, попаднала между две воли, много по-силни от нейната, Тери отвърна:
— Той просто идва да се видим…
— Хич и не му вярвай — каза Кристъл. — Не за това е тука. Кажи му ма. Тя нищо не ще — изрече злобно в нахиленото лице на Обо. — Вече от няколко седмици е чиста.
— Вярно ли ма, Тер? — не можа да повярва все още усмихнатият Обо.
— Вярно е — рече Кристъл, след като Тери не отвърна. — Все още е в „Белчапъл“.
— Няма да е задълго — каза Обо.
— Еби се — вбеси се Кристъл.
— Затварят ги — обяви Обо.
— Ама наистина ли? — внезапно се паникьоса Тери. — Ти откъде знаеш?
— Знам аз — рече Обо. — Икономии пра’ят.
— Нищо не знаеш — озъби му се Кристъл. — Глупости дрънка — каза на майка си. — Нали иначе щяха да ти кажат?
— Икономии — повтори Обо и взе да се опипва по джобовете за цигари.
— Не забравяй, че ти предстои преатестиране — напомни Кристъл на Тери. — Не трябва да се бодеш. Не може.
— К’во каза? — попита Обо, докато се бореше със запалката си, но нито една от двете жени не пожела да го осветли.
Тери задържа погледа на дъщеря си за някакви си две секунди, после очите й слязоха неохотно към облечения в пижамата си Роби, вкопчил се в крака на Кристъл.
— Наистина мислех да си лягам, Обо — измърмори, без да го погледне. — Друг път може да се видим.
— Чух, че баба ти умряла — каза той. — От Черил го чух.
Болка разкриви лицето на Тери, която изведнъж взе да изглежда на годините на Баба Кат.
— Аз си лягам. Хайде, Роби. Тръгвай с мен, Роби.
Но Роби отказваше да пусне крака на Кристъл в присъствието на Обо. Тери протегна към детето орловите си пръсти.
— Пусни ме, Роби — замоли го Кристъл. Когато изпаднеше в определени настроения, Тери използваше сина си за плюшено мече; но по-добре Роби, отколкото хероина. — Хайде, върви, върви с мама.
Малкият намери някаква сигурност в гласа на Кристъл и се остави Тери да го отведе по стълбите.
— Айде изчезвай — рече Кристъл, без да погледне Обо, но се отдалечи в кухнята, извади последната свита от Фатс Уол цигара от джоба си и взе да я пали от газовия котлон. Чу как външната врата се затвори и изтържествува: преебах го.
— Мно’о готин гъз си отпрала, Кристъл.
Тя така подскочи, че най-горната от струпаните чинии се хлъзна и се разби върху мръсния под. Не си беше отишъл, а беше влязъл подире й. И сега бе забил поглед в опънатата върху гърдите й тениска.
— Еби се — рече му.
— Голямо момиче си вече.
— Еби се.
— И чувам, че буташ безплатно — приближи се съвсем Обо. — А можеш да печелиш повече и от майка си.
— Еби…
Ръката му бе вече върху лявата й гърда. Опита се да я отмести, но с другата си ръка той я хвана за китката. Запалената й цигара се плъзна по лицето му и той я тресна два пъти с юмрук по слепоочията; още чинии паднаха на пода, а като се дърпаше, тя се подхлъзна и падна; удари тила си в пода, а той се озова отгоре й; усети как ръката му тегли надолу ластика на анцуга й.
— Не… пусни бе… не!
Заби кокалчетата си в корема й и взе да си разкопчава панталона — тя се опита да изпищи, а той я перна през лицето — вонята му запуши ноздрите й, а той изръмжа в ухото й: